Пак е тъпо… Продължавам да съм на същия кръстопът. Искам да се разделя с нея и не искам да го направя. Докато сме заедно, не виждам как бих могъл да стана по-добре, освен след някаква кардинална промяна. Трябва да се изнеса от нас, трябва да сменим обстановката и от гледна точка на хора, с които общуваме. Тя ще си продължава все така, докато се ограничава със същата групичка.
Основното, което ме задържа, май е страхът за нея. Обичам я прекалено много, дори и да не съм влюбен, а тя… Ако я оставя, ще допусне всички възможни грешки. Преди да скапе тотално нещата преди няколко месеца нямаше да ми се струва чак толкова страшно да сгреши… да се омърси, както правят прекалено много. Сега обаче положението й ми се струва безнадеждно.
Круме, ти така и не прослуша Grey Daze. Имат една песен, много любима:
She shines like a flower in my head
Everybody wants to pick her head
She shines like a flower in my head
Everybody wants her in their bed
Май не мога да го опиша достатъчно добре. Не искам друго момиче, искам нея. Знам каква е, когато се старае истински. Знам и каква може да бъде, ако това продължи дълго. Само че трябва да й се случи нещо, което да я разтърси достатъчно силно, което този път да преживее, вместо да се остави на течението, само и само за да притъпи някакси болката. Убеден съм, че това може да й бъде достатъчно, за да тръгне натам, накъдето би могла да бъде щастлива.
Круме, това е гаден омагьосан кръг. Не искам да я оставям, защото ще стане една от многото, ако ме няма да я крепя… Обаче когато тя се старае и вече съм спокоен, че ще има някакъв шанс, няма защо да искам да се разделям с нея.
Дори не е чувство за вина. Просто светът е гадно място, а аз винаги съм се опитвал да го променям доколкото мога. И винаги съм чувствал, че с нея съм на мястото си. Обаче… Току що се усетих, че мисля, че ако положението ни се стабилизира, след няколко месеца тя пак ще започне със старите глупости.
Мога да я оставя, мога да тръгна с някоя друга, но ще е временно; за да се разделя наистина с нея, трябва да се влюбя сериозно. А дотогава отново нямам правилен избор.
Още един цитат, този път от Blue October:
Brings a cup of coffee as she sits down slowly
Now the chair is holy from the inside
Все още го чувствам, поне от време на време, когато тя не се опитва да убие всяко чувство с ежедневие и егоизъм.
Не съм бил толкова объркан от години. Не е просто трудно, още по-трудно или безкрайно трудно, както обикновено. Поради липса на достатъчно клишета в това писмо, ще си позволя да използвам едно - в задънена улица съм. Не, още по-сериозно е. Има една стена около света, за която не си чел. Тя обикаля целия град, няма проходи през нея и е прекалено висока, за да е възможно да бъде преодоляна.
Аз не знам какво да направя, за да изляза от правилната страна на лабиринта.
.jpg)
