Still you don’t seem so far at all

Първо имам мотивация и време и работя работя работя. После съм направил прекалено много проекти и лийдът престава да ми праща нови, защото и другите трябва да работят. Резултатът е, че на втория ден тръгнах да си играя с блога. Сложих дори линк към клипчетата ми в ютюб.
В един момент без да искам смених шаблона и по този повод се наложи да го подновя съвсем.

Крайният резултат е, че оцветих непрочетените линкове в бяло с надеждата това да ви дразни и по този повод да се налага да ги отваряте.

Междувременно поне проведох два забавни диалога - един в кю:

15:35 Слончу: Ако Гугъл кажат на хората да не замърсяват околната среда, хората ще ги послушат ли?

и един на живо, който след това се почувствах длъжен да споделя в кю:

Слономобил, 23.8.2007 г. 12:28:24:
Имахме диалог с мениджъра на тестърите…

Слономобил, 12:28:31:
“Ела да играеш WoW в нашия риълм.”

Слономобил, 12:28:46:
“Ама вие сте орда и ще трябва да си направя някаква blood elf-ка и после ще ме е срам да дойда на работа.”

Слономобил, 12:28:54:
“Е, то и Джими играе с blood elf-ка.”

Слономобил, 12:29:02:
“Да, ама Джими е 100 кила.”

Слономобил, 12:29:24:
“Добре, а тази манекенка, която си я слагаш на десктопа, гаджето ти ли е?”

Слономобил, 12:29:27:
“Да.”

Слономобил, 12:29:32:
“Значи никой няма да ти се смее”

ПП. Вече имам Тед! за десктоп, а пък Интер има някакво “много красиво” нещо на някой си, сигурно е от артистичните.

Sleep Tight Tiger

Имаме си котки.
Всъщност си нямаме. Вечер към 8 идват на лов за остатъци от дюнери - прекосяват паркинга, заобикалят сградата и вадят каквото намерят от кофата. После пак по същия маршрут се връщат. Вече са се специализирали и им отнема доста малко време. Понякога, ако е достатъчно пусто, дори сядат по пейките, само че винаги с гръб към прозорците; изглежда не пораждаме любопитството им.

Чудя се дали това би се сторило интересно на човек, който не е общувал достатъчно с котките и не е достатъчно влюбен в тях. Ако има такъв, да си каже. А аз, разбира се, съм вманиачен. В някакво интервю или мемоари или просто пред приятели Булгаков разказал как докато бил дете и израствал, живеел, учел и съществувал в театъра (дано се сетя да проверя кой именно и после да го редактирам), главното му задължение там било да гони котките, които имало опасност да се появят на сцената. Най-големият ужас на всеки актьор било да се случи именно това, тъй като в такъв случай публиката сякаш под хипноза насочвала цялото си внимание натам.

Преди малко направих грешката да проверя какъв е балът за Скандинавистика. Щях да вляза, ако я бях писал.
Мразя се, за първи път от доста време. Не мога да кажа, че не искам да уча Социология или че се чувствам прецакан по някакъв начин. Просто разбрах защо човек не трябва да се отказва от това, което наистина иска. Ако не ме бяха приели, защото оценката ми от изпита е прекалено ниска, нямаше да съжалявам, но да реша въобще да не се опитам, защото мисля, че може да не се справя - наистина се ненавиждам. Нямаше да съжалявам и ако не бях изгубил няколко години, именно защото поради липса на подготовка всеки път записвах специалности, които биха били практични, а после ги отказвах главно защото не са съвсем за мен. В момента обаче усещам колко много пропуснах.

Както и да е, взел съм решение, от което не мога да се оплаквам. Ще уча Социология с удоволствие, просто в момента съм прекалено разочарован и заради това сякаш тя ми е виновна. А и това си беше мое решение, аз прецених, че трябва да направя така, което до известна степен ме ободрява. Не е като да съм мекотело, което да слуша какво му казва мама и с времето да си внуши, че иска именно това.

Предполагам, че разочарованието ми до известна степен е свързано с наскоро зародилото се в мен желание да напусна България. Сигурно и затова толкова много исках именно Скандинавистика и Английска филология.

ПП. Знам, че хората навсякъде са идиоти, но:
а.) идиотите тук не са хора
б.) ако приемем, че все пак са хора, искам да потърся моя тип идиоти

I am the shadow on your skin and I’ll be gone very soon