Китайците вече започнаха да идват на работа.
Индийците казаха, че утре имали национален празник и затова нямало да си тръгнат, докато не довършат проектите. Поне да имаше замесени слонове.
Останахме само десетина души. Пуканката започна да го лови кофеинът, Емо все по-бясно размахва кабелите, Phoenix дори не се обиди, когато го обърках с Fiction, а аз представа си нямам колко грешки ще допусна в рапортите си.
Приеха ме Социология, йей. За съжаление няма да мога да тествам(щях да го зачертая, но Блогър май няма тази опция) - да уча езици езици езици, колкото и да ми се иска, но всъщност имах предостатъчно възможности за това досега, така че нямам кой знае колко право да се самосъжалявам. Само ме е страх да не би да занемаря още повече езиковата си култура, след като няма да ставам филолог.
Слончето май се чувства виновно, ако вече не е забравило. Слончето е мило и си прави артистични снимки (рядко ползвам думата “артистичен”, без да е подигравка, но пък тя отдавна ги е изтрила), които понякога са сладки. Или просто аз съм лигав. Слончето е лигаво.
4:42. Току-що пратих общо писмо до французин, румънец, двама българи, които са съвсем близо до мен, и двама индийци. Глобализация фтв.
ПП. Заглавието на този блог би трябвало да придобие култов статус при нас, макар да е просто грешка в нечий английски.
ППП. Пращам рапорти и си поръчвам такси.
