Имаме си котки.
Всъщност си нямаме. Вечер към 8 идват на лов за остатъци от дюнери - прекосяват паркинга, заобикалят сградата и вадят каквото намерят от кофата. После пак по същия маршрут се връщат. Вече са се специализирали и им отнема доста малко време. Понякога, ако е достатъчно пусто, дори сядат по пейките, само че винаги с гръб към прозорците; изглежда не пораждаме любопитството им.
Чудя се дали това би се сторило интересно на човек, който не е общувал достатъчно с котките и не е достатъчно влюбен в тях. Ако има такъв, да си каже. А аз, разбира се, съм вманиачен. В някакво интервю или мемоари или просто пред приятели Булгаков разказал как докато бил дете и израствал, живеел, учел и съществувал в театъра (дано се сетя да проверя кой именно и после да го редактирам), главното му задължение там било да гони котките, които имало опасност да се появят на сцената. Най-големият ужас на всеки актьор било да се случи именно това, тъй като в такъв случай публиката сякаш под хипноза насочвала цялото си внимание натам.
Преди малко направих грешката да проверя какъв е балът за Скандинавистика. Щях да вляза, ако я бях писал.
Мразя се, за първи път от доста време. Не мога да кажа, че не искам да уча Социология или че се чувствам прецакан по някакъв начин. Просто разбрах защо човек не трябва да се отказва от това, което наистина иска. Ако не ме бяха приели, защото оценката ми от изпита е прекалено ниска, нямаше да съжалявам, но да реша въобще да не се опитам, защото мисля, че може да не се справя - наистина се ненавиждам. Нямаше да съжалявам и ако не бях изгубил няколко години, именно защото поради липса на подготовка всеки път записвах специалности, които биха били практични, а после ги отказвах главно защото не са съвсем за мен. В момента обаче усещам колко много пропуснах.
Както и да е, взел съм решение, от което не мога да се оплаквам. Ще уча Социология с удоволствие, просто в момента съм прекалено разочарован и заради това сякаш тя ми е виновна. А и това си беше мое решение, аз прецених, че трябва да направя така, което до известна степен ме ободрява. Не е като да съм мекотело, което да слуша какво му казва мама и с времето да си внуши, че иска именно това.
Предполагам, че разочарованието ми до известна степен е свързано с наскоро зародилото се в мен желание да напусна България. Сигурно и затова толкова много исках именно Скандинавистика и Английска филология.
ПП. Знам, че хората навсякъде са идиоти, но:
а.) идиотите тук не са хора
б.) ако приемем, че все пак са хора, искам да потърся моя тип идиоти
I am the shadow on your skin and I’ll be gone very soon
