One love in your eyes now

Не, Боб, благодаря, достатъчно ми е, пламъците все още не ме плашат, а за финал бих избрал тях, вместо леда.

Почивка, в която отказвам да участвам, въпреки фланелката на Depeche Mode и пуловера, за когото бих направил комплимент, ако нямаше да се възприеме просто като нескопосан опит за контакт. Чувство, което би се засилило от последвалото мълчание от моя страна.
Освен това целият ефект се губи от отвратителните панталони и неподходящите ботуши.

Още едно момиче с кецове, дори си има пиърсинг на веждата и се опитва да прочете какво пиша, без да бъде прекалено очевидно, че го прави. След малко би трябвало да й писне и да се обърна към един скрит Оскар, който седи от другата й страна и се оглежда, търсейки поредният тенекиен барабан. Почти я дочетох. Момиче с кецове №2 вече заговори Оскарнело, отегчи се и на свой ред започна да пише нещо, а пък Момиче с кецове №1, по-известна като Кристина (все още съм смаян как успях да запомня цели две имена за толкова кратко време) се опитва да ползва един кестен за хек. Тук май е моментът да спомена, че си имаме доста готина веранда с кестени по нея.

Мария ридаеше сърцераздирателно, защото бе загубила Мацерат, защото бе намирала нещо у Мацерат, което той не бе представлявал в действителност, ала за нея това нещо щеше да си остане скъпо и осезаемо, тъй като на нейните седемнайсет години нуждата й да го намери у някого я заслепяваше, а мъртвият вече Мацерат беше готов да играе определената му роля, само и само да я има.

Пречертавам от дъската таблица, която поразително ми прилича на PSP.

Hear me spit on you

Гравитирам между зубърките и чалгаджийките, които по-често биват наричани “кифли”. Аз кифли обичам, така че това наименование не ме устройва.

Стресирам първите, като слушайки лекцията, пиша нещо, дори и да не е свързано с нея, а те се паникьосват и започват стреснато да записват всяка дума, за да не пропуснат нещо важно. Вторите - като ги гледам в очите, без да следвам стандартните модели на държание. При наличието на комбинация от сравнително добър външен вид и сравнително интелигентно държание (нека бъда скромен) все така продължават да блокират.
Между двете групи срещнах момиче с кецове и гласувах за нея, изпращайки я на почетното пред-последно място.

Става ми досадно и започвам да преглеждам телефонните си номера, за да преценя кого да изтрия окончателно от живота си. Със съжаление констатирам, че са предимно момичета. Може би все пак съм идиот като всички останали. Би било разочароващо.

Иначе изглежда спазвам всякакви философски глупости. Предполагам, че съм доста доволен от себе си, главно защото не ми се е налагало да чета насипна философия, а съм си ги изработил сам.
Все пак “не философствай” вече има друго значение, защото като такъв (поне според античните и средновековните разбирания) няма какво друго да правя.

Аз излезнах да говоря по телефона, а те после бяха радостни. И се чудя защо са радостни, а те преписвали. Дори с грешките. От тогава се зарекох - с философите - никакви изпити.

Те, китайците, сякаш само с това се занимават - да откриват разни неща и да им се радват.

Аз, откакто се появиха компютрите, забравих да пиша. Компютърът уби машинописките. Машинописките, като видят компютър, плачат.

Аз го написах “Хипо”, но той е “Хипократ”. А не “хипопотам”.

(това май само на мен ми беше смешно)

Как го нарисувах тука… прилича на хобот, ако не и на нещо по-лошо. Не мога да рисувам карти на дъската.

Влюбеният ще каже на влюбената: “Тялото ти е погрозняло. Не ми харесва повече.” Това не знам защо го казах.

История на храненето, но не като моя корем.

Този, който не знае, не знае какво не знае. Пълният невежа не иска да знае, защото не знае колко много му липсва. Аз затова съм си все такъв.

Истината е това, което е.

Е, няма да се обадя сега… Това телефоните са за хора, дето нямат работа.

Имате, така да се каже, кисело начало на Злото. Дъвките Орбит са за това.

Нещо много досаден станах и заспахте, време е да изтърся някоя глупост.

Вие не сте философи да се съсипвате от разни знания.

(пише)

Никъде не съм написал една цяла дума. Имам тенденцията да съкръщавам все повече… Накрая ще напиша нищо и ще ви изпитвам на него.

Тука аз съм спорил… То всъщност не може да се спори. Има принципна невъзможност да се установи диалог с попове.

Пет минутки… две… една вече. Еми хайде почивка.