Ритъм официално умря. Не че имаше някакъв смисъл да се чете бозата, която Ивайло Кицов съумяваше да състави като главен редактор. Което е тъжно, защото това беше последното списание (а.к.а. “периодично издание”), което имах желание да чета. А и не мисля, че не е имало какво да се направи. Например миналата година имаше толкова много концерти в България, колкото никога не е имало. След концерт хората искат да се гледат по записи и снимки, да четат какво им се е случило. По някаква незнайна причина обаче в Ритъм не се появяваше нищо..

Както и да е, повечето списания, коrто следях, вече дори не ги помня. Последното наистина интересно бяха приложенията на Капитал (Капител и КапиталНет конкретно, но дори онова за колите си струваше, колкото и да са ми противни), които един прекрасен ден решиха да гланцират. Сега на бюрото ми седи последният брой, на чиято корица пише “Ново начало”, и се чудя дали да го отворя.
Сетих се как преди ги събирах по някаква незнайна причина. Сетих се също така как най-добрият ми приятел тогава ми разказа как не само ги е събирал, но и че ги взел със себе си в Швеция.

Резюме на 2007-ма - най-накрая изпитах болка, която да не успея да издържа. Не че преди бях много добре, но след нея всичките ми успехи не могат да ме зарадват. Една година по-късно е все същото, сякаш тази сутрин ми се е обадила да ме уведоми. Уведоми е отвратителна дума в този контекст; по-точно действието, което тя изразява, е.
Освен това не мога да се сетя един единствен филм от миналата година, който да ми е харесал. Приемам препоръки.

Януари - Shattered Realm
Февруари - Rock’n'Roll Soldiers
Март - Kultur Shock
Поне това са добри новини.