Написах му картичка, сега трябва да намеря адрес, на който да я изпратя.
Dear Mr. Patton,
Even though I am positive you have already figured this by yourself, I find it necessary to inform you that you probably are God.
Thanks a lot for your blessing,
Goodnight.
P.S. If you are not God after all, I guess your name is Bob. Hi, Bob
С ужас установих, че той най-вероятно умишлено ни остави да чакаме, изглежда до такава степен беше убеден във възможностите си. Или просто искаше еуфорията покрай излизането му да е достатъчно силна, за да притъпи болката. А после… после се оказа, че Патън има други планове за нея. Изкара я на показ, игра си, присмя й се, освети я в червено, плака за нея.
Is the whole audience sober? Are all of you straight edge? Is this entire country straight edge?
И това беше.
Седя на земята. Скръстил съм ръце на колена и съм подпрял главата си на тях. Пред мен стои някой, вероятно бъдещето. Надигам глава. Очи, които не са по-щастливи от моите.
Заглавието е по повод Ashes Divide, макар да има още поне месец до албума.
На моменти ми се иска да съм от противоположния пол и да си имам блог. За аватар - снимка, в гръб, краче или ръчичка, може коса. Име - нещо просто, само да е в женски род. Може и в умалителна форма. От време на време ще се появявам в някой популярен блог, колкото да напиша нещо незапомнящо се, името и снимката ще свършат работа, има предостатъчно идиоти така или иначе. И така, когато имам желание, ще пиша за каквото ми се пише, с или без смисъл. През останалото време ще пиша за секс, без значение дали е измислица, мечта или наистина се е случил. А, и ще повтарям непрекъснато думички, от които най-вероятно ми се гади. После ще се радвам на реакциите, ще прилагам невероятните си познания по статистика и ще си ги анализирам.
Пиша, за да се похваля, че за следващите четири дни излизам в почивка. Почивка от мислене, терзания, тъга, самообвинения. От ужаса, който следва, и на който има голяма опасност да се окажа свидетел. Мисля си, че достатъчно дълго издържах и сега мога да си позволя малко покой, без да ме е страх, че оставям душата си на Боб просто така. Мне, все още няма да се дам без бой.
Четвъртък - г-н Патън, по-известен като Най-Великият
Петък - Локалка, upgrade-ната със Switch
Събота - tea party
Неделя - така желаната черна карта, която макар и само формалност, все пак е готина :)
И тъй като все пак не искам съвсем да прекалявам, съм си разделил прегрешенията за всеки различен ден.
Ако случайно се окажа достатъчно нетрезвен пред компютър, ще гледам да си довърша поне някой от разказите за миналата седмица, бяха толкова сюрреалистични, че много искам някой ден да мога да ги прочета и да видя дали се усеща нещо.
I’m sorry. And I’m sorry for the shit I gave you. Now I am older and I can see what a bratty nineteen year old I was, but god, how could anyone help but be charmed by me? Ha, ha ha! Then at twenty one (was it twenty two?) and I was such a wreck, practically an old hag, well fuck it, can you feel me reaching for you across the ocean and across the page? I miss the space in my brain you used to take up.
I miss believing in something, and I believed in you.
За да не стане отново прекалено депресарско, каквото поне когато ми е весело не трябва да бъде, ето малко котки:
Тъй като най-накрая и аз ще си позволя да спя за няколко дни, нека преди това се похваля - Inter прослуша имо-ориентирана песен заради мен и дори й харесва. Докато се опитвах да го осъзная, се появиха още последователи, макар и с мнения от рода на “Ако имаха и вокалист, който може да пее…”. Дори провокираха дразнещо дълги смс-и от рода на:
“Музиката им е добра, макар и трудна за възприемане, текстовете са силни, изглеждат искрени, трудно могат да бъдат оприличени на когото и да било. Единственият им проблем е, че въпреки всичко това не са велики.”
ПП. Моля малкото четящи тук, които могат да се свържат с мен, да не се възползват от временната ми невменяемост. И без това в подобни случаи обикновено съм напълно директен, което всички мразите, тъй като ви познавам прекалено добре, а за всеки има неща, които не желае да чува.
