- Ами има си предел. Умираш от ужас, не ядеш, не спиш - и става все по-зле. В един момент обаче вече няма накъде. И тогава или ти олеква поне малко, или се предаваш и ставаш една от тях. Все още не съм открила от какво зависи.
А след това на всичкото отгоре ти дава половин песен време да се съвземеш.
- Аз не участвам, само пиша.
Многозначително “хъм”. Само че не от моя страна.
- По принцип би трябвало да се харесва на момичетата, но повечето просто решават, че преиграваш. Предлагам ти да си глупачката, която ще се върже.
- А защо реши, че аз съм чувствителна и разбираща?
Ангард. Всъщност предишното беше ангард; вече тече кръв, макар и да е просто драскотина.
- Всички сте такива. Не, не сте. Надявам се. Не знам? Има ли някой влюбен в теб?
- Вероятно. Защо, правиш се на благороден и не искаш да го нараниш?
Подигравателната усмивка е уместна.
- Не, изключително остроумният план е да ти позволя да ми кажеш всичко ужасно, което ти е причинил, за да мога да преценя каква си. Искам да разбера дали си способна да обичаш или преминаваш само през влюбване и привързаност.
- Ами ако той си го заслужава?
- Той винаги го заслужава. Интересува ме ти коя си.
- Може пък да не съм изпитала болка, която да ме пречупи. Която да запомня. Нито пък обич.
Пауза. В зависимост от гледната точка може да е глуповато-неловка или многозначителна. Залагам на второто, както обикновено.
- След това ще те питам за най-добрия ти приятел. Не, не този, който има открити надежди за теб, не и този, който ги крие, а за този, който се е предал, но се опитва да те подкрепя. В случая подлата идея е да разбера дали черпиш сили от някой, който е запечатал твой стар образ, или когато те правим слаба боледуваш сама, но за сметка на това не си сбор от чужди желания.
- Колкото по-рано престанеш да изкривяваш всичко през нейните очи, толкова по-добре.
Става ми хубаво, когато сменят толкова рязко темата. Едно такова самодоволно.
-И с какво се занимаваш?
Още по-хубаво е когато разговорът вече не се води от теб.
- Убивам хора.
Ок, банално, но спечелихме усмивка.
- Всъщност котаракът ми нападна спатифилиума и опасността да остана без цвете, за което да се грижа, сериозно намалява шанса ми да стана сериен убиец.
- Аха. И сигурно през свободното си време сваляш нещастни красавици по баровете?
Изглежда повече й харесваше да има някаква вероятност наистина да съм последовател на Патрик Бейтмън.
- Твърдят, че е по-силно от секс, но всъщност просто е различно.
- Ок, имам въпрос. Идеята на всички тези въпроси е да разбереш дали имам приятели, които да ми позволяват да се залъгвам, да ме утешават, когато разваля всичко, да прехвърлят цялата омраза към теб, да ти приписват думи, да са готови да се съгласят с всяко обвинение, преди още да съм го отправила, а за финал взаимно да се убеждаваме, че не съм кучка, без значение дали въобще си го помислил? Еми имам, всички момичета имат. Веднъж ми казаха, че вашите приятели са за да ви измъкват от калта, а нашите - за да ни утешават, когато затъваме колкото е възможно по-надълбоко в нея.
***
- Представи си, че съм забременяла…
Макар и само временно, доспехите са свалени, от което следва еуфоричното държание.
- Не си.
- Не, само си представи. “Мамо, татко, как се запознахте?”
- Не е кой знае колко рядко срещано явление.
- За мен е.
- Ти си различна.
- Откъде знаеш?
- Вече нямаш избор.
- Не се ли запознахме снощи?
- Да, но, скъпа, имам един проблем.
- Това “скъпа” не ти отива. Нито пък на мен.
- Знам, но все ми се иска да го кажа просто така. Не мога да гледам нещо, което ми се струва грешно, и да не се опитвам да го променя. Преди мислех, че е някакъв глупав идеализъм, но не това е важното. В комбинация с малко старание от твоя страна непрекъснатите ми доизкусорявания са способни да развалят доста неща.
- Тази твоя черта не те прави кой знае колко уникален.
