Някакъв недовършен четвъртък. Тръгвам си по-рано от работа, за да отида на рейд, от който излизам преди да е завършил, за да се видя с приятели, които зарязвам преждевременно, за да заспя неестествено дълбоко, а после телефонът да ме събуди значително по-рано, отколкото бих желал. Нещата обичат да се балансират сами.
Днес на обяд, след като си поръчах пилешка супа, картофена яхния, печено пиле с картофи, два земела и бисквитена торта, сервитьорката ме попита “Това е и за нея, нали?” А после пък се осъмни дали имам 18, защото поръчах бира. Което за пореден път води до наблюдението, че скуката в офиса през последните няколко седмици води до подобни навици. I get bored.
Еми обречен съм.
Всъщност не. Няколкото души, които си позволяват да пушат на работа, го правеха и преди капитулацията пред Китай. А на мен ми е скучно от неделя вечерта насам, затова и тази седмица премина така. I get bored.
Определено не. Намерих си късметче, третото за последния месец. А чашата, в която ги събирам, се беше покрила с прах, толкова отдавна не бях добавял нищо ново. Отново една стотинка, но пак съвсем нова и блестяща, което, ако съм плод на нечие въображение, е скучна метафора за ценностната ми система. Чудейки се къде да го прибера, намерих четвъртото късметче - в джоба на якето си, смачкано на топка. Вътрешния. Някои хора са зли по любимия ми начин. It gets worse.
Освен това държа и тук да спомена, че искам да имам бар на име Crate O’ Sadness. I get bored.
So kiss me before it gets complicated
I’ve got a taste for blood.
