ПП. Не си губете времето да четете, пак задълбах в Драмата.
You are the first to hold my key
But you were the one to set me free
You are the answer to my problems
Ок, стреснах поредната нещастна душа, която се осмели да критикува песента. Всъщност тя не е никаква жертва, ами по-скоро е изключително зла и доволна от това, но все пак…
Чувствам се някак длъжен да напиша блог. По принцип минавам през периоди - или пиша, ако съм пред компютъра и нищо не се случва, или обратното. Сега е по-скоро второто, но днес цял ден е все едно и също. Имаше едни много дълги разговори, но те не доведоха до нищо ново, както обикновено. За него беше ясно, последните ми съмнения бяха разсеяни от “Братле, повярвай ми, познавам го от пет години, пълен нещастник е, щях да го пребия, ако не ми беше приятел.” И за нея е - както преди един месец, така и сега си е все същото - няма да знае нищо за себе си и чувствата си, докато не си даде почивка, докато не се ядоса, докато не си каже “здравей, слон, стоп”. После всичко ще се нареди, красивото и грозното, и ръждата, и това, което блести. И не, вече хич не се притеснявам дали тя чете или не, думите ми нямат стойност, май главно защото обикновено се оказвах нереалистично прав, което и мен самия ме води до съмнения.
За да добавя поне още нещо, ще добавя три щриха към характера си, което в моя случай обикновено са още неща, които мразя. А именно:
- много мразя след като човек достигне до осъзнаването на някой неприятен факт и до заключението, че все пак е по-добре да приеме, че нещото се е случило, вместо да го отрича, спре до тук, вместо да направи нещо за бъдещето на проблема
- за да не използвам отново любимата думичка “мразя”, ще кажа, че когато не съм казал нищо особено и в никакъв случай не съм наричал с имена (гаден английски), обвинението, че съм обиждал по какви ли не начини (главно с определения, от които конкретният човек се опитва да избяга), изказано от любим човек, е способно да ме лиши от желание въобще да съществувам
- след контакти с хора, които са на принципа “много ми е зле, но нищо няма да направя по въпроса”, обикновено си пускам ‘Song to Say Goodbye’, но днес си я спестих. Докато го пишех се усетих, че всъщност я слушах
- Ако си наясно със себе си, защо не го носиш?
- Не помня.
Достатъчно врати разбивах.
ПП. Всъщност от телефонните разговори все пак нещо се промени. Обикновено тъкмо когато преодолея един от аспектите на ситуацията ни, се появява нов, а именно “Той не е способен да ме обича.” Аз съм глупав романтик и си мисля, че в такива ситуации трябва просто да се сбогуваш. С годините става трудно, разбира се, но човек въпреки това трябва да избере дали иска да е силен или слаб. So what’s going on, what are you doing, spending all you time with that man?
Пак се занимавам с чужди глупости, но се сетих за нещо, което с всеки изминал ден ще ме успокоява все повече - остават по-малко от шест месеца, после идва окончателният край и Драмата ще бъде окончателно завършена, няма да има повече мисли от рода на “Може да не съм влюбен в нея, но все пак я обичам и не искам да я оставям така”.
Трети послепис - нещо много важно. Ако някой случайно се сеща книгата/филма, където се обсъждаше формула за това колко време е нужно, за да се възстановиш от дадена връзка, моля да сподели незабавно. Мисля, че беше два месеца за всяка година заедно, но не бих отказал и да е по-малко. :) Don’t wait until it’s too late, got to let the bad times fail to illuminate, right? It’s about what you got to do, not the things that you’ve done.
01:06:47: то е едно такова
01:06:53: тя ми казва “влюбена съм в него”
01:07:07: и колкото и трудно да е да повярвам, все пак ми става по-лесно
01:07:34: защото в такъв случай всичко е свършило и няма какво да ме задържа, гледам само напред
01:07:52: и тъкмо започвам да се въодушевявам от това какво ме очаква
01:08:58: и се сещам за разни детайли, които неведнъж са разкривали лъжите й, които все така са основно насочени към нея
01:09:18: и хайде пак рицарски глупости
01:10:25: халп, плс, *поглед на лигаво коте*, излъжи ме нещо за женска интуиция и как усещаш, че тя е права
01:10:41: Съжалявам.
