Позабравеното чувство да се прибирам пеша през нощта не успява да ми повлияе достатъчно силно, тъй като петък вечер е прекалено шумна за вкуса ми. В същото време, заглушавайки чуждите мисли, някак успява да концентрира моите и за първи път от часове (искаше ми се да кажа дни, но все още съм си аз) през главата ми минава въпросът къде ли е тя в момента. Чак се спрях на място. Наистина ли е толкова лесно, когато осъзнаеш, че случаят е нелечим? Последва и въпросът, от който всъщност трябваше да тръгне всичко, само че не го зададох аз.
- Ами ако не е щастлива?
Не е от абсента на Светлин, и без това беше прекалено слаб. Ще мечтая. Ще пиша. Ще паля ръкописи, които ще горят. Не че мисля, че не съм способен да измисля нещо стойностно, просто знам, че дори да се случи, няма да е скоро.
А Боб за първи път го видях, когато призовавахме дама Пика. Или Дама Пика? Не в огледалото, към което гледаха всички, седеше си кротко в ъгъла и се смееше. Това вече трябва да е свързано с абсента, нали?
Започвам да се усещам как за да не злепоставя когото и да било, момичетата винаги са “тя”, а момчетата “той”. Все едно човек не би се досетил за кого става въпрос, ако е наясно с контекста.
Все още обичам София през нощта, но тъмнината вече не успява да скрие боклуците, дори напротив, придава им по-отчетливи очертания. Не че това важи за разтрепераното момиче, които се вкопчва в ръката ми - сякаш очертанията й са размити.. Доколко е нечестно да пиша главно за красивите?
- Не, виж, знаеш, че винаги съм те харесвал, но това е само още една причина да не се случи нищо. С гаджето ти може да не общуваме от години, но все пак сме запазили приятелски отношения, а на всичкото отгоре бих се чувствал гадно, ако точно аз ти дам възможността да направиш тази грешка.
Хълцането се засилва, а гардеробът-охранител сякаш всеки момент ще удари Марлоу, но Марлоу го няма, така че очевидно се чуди дали аз да не изиграя тази роля. Очевидно е главно от това, че съвсем открито ми се зъби.
- Не, съжалявам, отказвам да приема, че вече си я направила.
Много съм добър, нали? Какво по-гадно нещо можех да кажа?
- Ама… ама…
“Не, не мога повече да бъда все така добър и да те прегърна, за да се успокоиш, ще взема да се изцапам.” Сдържах се, ура, не съм чак толкова ужасен.
- Разбира се, че ще те прегърна, само не плачи, ще си развалиш грима. Допуснала си нещо непростимо, само не го прави повече, или поне ми кажи, че ще се опиташ, за да мога да успокоя моята съвест, нищо, че не аз съм сгрешил.
За момент се спира, за да ме погледне по-внимателно. Да, определено не съм много наясно какво се случва, за да бъда подходяща опора, каквато съм обикновено. Въздъхвам театрално, показвайки на невидимата публика как все повече ми писва всеки път, когато имам възможност да бъда щастливо невменяем, в крайна сметка отново да се стига до момента, в който именно аз успокоявам когото и да било.
- Ок, ок, виж, ако не го обичаш, трябва да се разделиш с него, сякаш всеки ден се налага да го кажа на някого. Обаче има разлика между това нещата да не вървят добре и да не го обичаш, нали? Едното може да се оправи със старание, но другото е въпрос на чувства. Е, ако не се стараеш, ще решиш, че няма чувства, но резултатът е същият. Разбирам от какво те е страх, само че не познавам някой, който някога да е бил готов за каквото и да било. А вашата връзка е не само прекалено дълготрайна и сериозна… Ти си мечтаното момиче за него. А той - от деня, в който тръгнахте, беше ясно, че е само временно. Но пък после станахте студенти и пак останахте заедно, а сега завършвате и все още сте заедно, и съвсем скоро ще е време да се пренесеш при него, а ако и тогава не си наясно с това какво искаш, ще се усетих чак на 30.
Тя кима, вади телефона си, после го прибира. Какво, щеше да скъса с него още сега? Познавам само две момичета, които поне в един момент бяха достатъчно силни, за да бъдат и толкова крайно честни със себе си и с близките си, но те отдавна не са част от живота ми. Веднага след тази мисъл идва успокоението на следващата - добре, че тя не посмя да го направи, защото съм напълно наясно колко малко ми е нужно, за да реша, че съм влюбен, и то главно заради спомените. Иначе и тя летеше, както много други, и също така мислех, че се е предала, а сега изглежда сякаш просто е чакала.
После вече е почти 4 часа, седя, радвам се на горещината на чая, макар пиърсингът ми да не е много съгласен, и драскам някакви бележки на смачкано листче. Чакай малко, това не се ли случи преди година? Ставаше въпрос за друга двойка, но пък мутрата отново имаше желание да ме размаже за принципа, така че приликите са повече от достатъчно. Сбогом на още една валентинка, all you are is meat.
ПП. Утре пак ще пробвам да не подпаля всичко, поне забавлява някои от нещастните ми слушатели. На други, предполагам, е досадно, за което бих им се извинил, ако си признаят кои са.
Ру, малкото:
ва е ноу яку
Ру, малкото:
е какво би предизвикало позеленяване
Ру, малкото:
абе най дубре яж асмо дтска милка
Муу:
ВТФ?
Муу:
Секунда да питам.
Муу:
-Мамо, олиото става ли зелено като готвиш?
Муу:
-Не, разбира се?!
magica:
нормално ли е олиото да става зелено?
inter:
не
magica:
нормално ли е олиото да стане зелено?
feverish?:
ne
feverish?:
:D
magica:
нормално ли е олиото в един момент да позеленее?
pink imp:
нееееееее!
pink imp:
меджиииииииик!
pink imp:
плюй!
magica:
случва ли се след топлинна обработка олиото да придобие зеленикав цвят?
felix:
kolko zelenikav?
magica:
като косата на мария
felix:
kak shte prejiveesh bez da te sledim po tzql den?
ППП. От Zebrahead плавно преминах на Delinquent Habits (общо взето делят плейъра ми заедно с Ghosts, каква типична комбинация…) и последният албум все повече ми допада, което ми напомня, че вторник сутринта ще се чудя защо по дяволите съм изпил толкова текила предишната вечер, а когато видя снимките ще бъда простичко ужасен. Не, сериозно, защо на абсолютно всеки концерт или парти приличам или на сериозен наркоман, или на сериен убиец?
