Даян,

знам, че отдавна не съм се обръщал към теб, но Боб за пореден път ще получи това, което иска. Аз, разбира се, си блъскам главата в стената по този повод, но отново влиянието, което имам върху събитията, е прекалено ограничено.

Едното е малко, тя може би ще се спаси, не знам. Гледам да съм до нея, но не съм значителна част от живота й, и по-добре, тъй като нося само болка, а тя си има достатъчно. Разбира се, всички знаем, че единствената надежда е в нейния избор, точно както при Лора, която предпочете да изгори сама, вместо с него. Само че се сещам за Кха и х-овете й… Боб знае, за разлика от теб, че, онази нощ е вторият най-ужасен спомен, който имам, макар да бяхме просто надрусани хлапета (въпреки че всъщност нищо не бях взимал). И все така е една от целите му, той не се отказва, никога, а след толкова години тя има прекалено голяма нужда да се остави на течението, поне за малко. Не знам дали притъпявам съвестта си, като си казвам, че ще се справи, че ще избере да продължи. Много неща не знам.

Поне поничките бяха много добри, особено тази с желе.

Даян, гледах Stardust. Безсрамно красив и увлекателен е. Не си губи времето, а започва от първата минута; някои от сцените буквално те оставят без дъх, например момента, когато Септимус се давеше… А най-подлото е, че използват любимите ми метафори. Та тя наистина светеше.

Възвръщам си формата и спринтът най-накрая е спринт, но определено ми трябва колело, не знам как ще издържа още десетина дни. Както и да е, батерията е почти изтощена, така че ако искам да мога да слушам музика, докато се прибирам, ще трябва да прекъсвам за днес.

ПП. Пак четох за митичния Поручик, който представи песента по следния начин: “Аз съм студент, свиря в една школа на пиано и пиша песнички, а тя е ученичка в руската гимназия. Красива любов, класическа… А учителка ми беше майката на композитора Асен Драгнев. Те се възхищават от нашата любов и схемата е такава: “Кукличко?” - “Да.” - “Сърдиш ли ми се?” - “Не.” - “Страх ли те е?” - “Ти не си лош.” и т.н. Уви, както се случва в живота, след това я изгубих и оттогава не мога да я видя. Няма ден, в който да не съм мислил за нея… Но успях, та я открих най-после! Най-жалкото в цялата история е, че след като я открих, след време тя ми каза: “Съжалявам, много ми е висока цената. Намери си приятелка от социализма.”"