Круме, миналата вечер играхме толкова джаги, че имам мускулна треска, което напомня за проспаната седмица. Чудя се дали всекидневното пътуване до Лозенец ще ми се отрази добре или зле, но няма чак такова значение.

Осъзнах, че проблемът не е конкретно във Facebook, макар доста да ме дразни, а в хората. Мразя хората :) Егати забавлението, да купуваш и да се продаваш. Vasil bought Biliana Georgieva for $92185, Vasil Mitrev bought Vessela Atzeva for $33711, Vasil bought Eli Stavreva for $13616, Vasil bought Alexandra Hristova for $571, Vasil bought Biliana Georgieva for $58586. Да им имам светогледа… Само на мен ли ми се струва ужасно? За него конкретно няма какво да се чудя, от година-две се е превърнал в нещастник, но на практика половината от фийда там е свързан с тази “игра”. Поне някой да предложи точната цена, а именно - 100. В най-лошия случай 1 000 000.

Круме, как да ти го обясня… Знаеш много добре, че ми харесваш като приятел. Както и Кро, или пък Грища. Никога не съм мислел, че е нужно да бъдем еднакви, нужно е само някаква допирна точка в интересите. Но в същото време от Сънуването насам все така никой си няма представа за безкрайните затворени врати из мозъка ми. Затворени, но не и заключени. Тъжно е, че Алекс три години имаше достъп до тях, но въпреки това избра просто да се разхожда по коридорите, наблюдавайки с интерес и погнуса отпечатъците, които стъпките й правят в прахта.

Мога да живея, без да има човек, който да ме вижда изцяло. Далеч не само аз съм в подобна ситуация, за друго искам да говоря. Търся някой, който е сбъркан по подобен начин. Нямам претенции дали да е поредното момиче, в което ще се влюбя за ден или година, или пък да е приятел. Просто трябва да има и нещо такова в живота ми, за да мога по-спокойно да приемам останалите такива, каквито са. Не, не че ще престана да се опитвам да променям, напротив, винаги ще продължавам, защото светът не ми харесва и едва ли скоро ще достигне приемливо за мен състояние. Различното ще бъде, че ще съм способен да не се отказвам от близки хора само защото не възприемат моята честота.

Помниш ли, когато ти писах за стената около света? Наскоро препрочетох писмото и се ужасявам как всичко си е същото, с тази разлика, че тогава бях по-слаб и мислех, че има само един път навън.

ПП. 16:33:50: имам чернова в блога от преди месец
16:33:55: на име ’smoke and mirrors’
16:33:59: притеснявам се да я погледна
16:34:23: Изтрий я направо. :-)
16:34:43: и после три години ще се чудя какво е имало там..
16:36:50: Прочети я и се депресирай тогава.
16:37:03: “- На колко си?
- 18.
- Лъжеш ли ме?
- Да.”
16:37:13: стигнах до там и се отказах

Песента все пак е много добра.