Тук известно време ще пустее. Ако общуваш с мен, но не разбереш идеята на по-долните редове, няма смисъл да си губиш времето. Кой ми каза, че било заприличало на Алиса?

За негативно настроените - ок. За част от позитивните - ок. Но всички! Абсолютно всички, до един. И все още ми благодарят за неща от рода на “опита да разбереш”. С удоволствие бих се занимавал цял живот с това, но няма ефект, ако не съм част от живота им, а с това уравнението става прекалено сложно. Затова попитах човека, който познава буквално целия град, дали има някой, който да е щастлив не просто на моменти. “Сигурен съм, че има, но нещо не мога да се сетя.” Ок.

И някак си… Щом дори и при момичетата любимата тема за това колко добре би ни се отразило да започнем да избиваме който падне вече е водеща… Многозначителните многоточия са много важни.

Няма точно аз да съм позитивният пък. Стига ми просто да опитвам да помня, че понякога успявам да помогна на нещата да се развият по приемлив начин. Не мога да бъда някакъв символ на надеждата им, макар и както винаги без да се усещам да опитвам, често дори и когато става въпрос за хора, които въобще и не искат да чуят. ‘So do me a favour and ask if you need some help.’ She said, ‘Do me a favour and stop flattering yourself.’ Все пак предложението си остава в сила, макар да съм по-подходящ за паметник на пълната противоположност. Те пък твърдят, че съм бил силен. Каква сила, най-малкото начинът, по който комуникирам с почти всички, е все така сбъркан… Осъзнавате ли колко много съм започнал да дрънкам? Мрънкането е лигавене, то е период и минава, а и на някои е дори смешно, но безкрайното разясняване на всичко винаги е лош симптом.

Искам тази седмица просто да работя, да тичам, да чета, да отида през уикенда на Седемте рилски езера, а ако все пак се налага да общувам с някого, бих желал да е с приблизително четири от the restless souls. Май всъщност пет, но тя през повечето време е прекалено заета да (не) й е зле, мисля. Разбира се, най-вероятно греша, не я познавам. И все пак сигурно това предизвиква интереса ми, комбинирано с формите, които димът приема по снимките.

Ето и малко ненужни поводи за размисъл:

- Не очаквах да пусне Епилога

- Защо още не съм си свалил “вип” лентичката от ръката?

- Как може точно днес, след десетина часа, точно Die Young да имат концерт в София?

- Мари-Ан-Ейприл-Енди-Лена-Керълайн-Рубин-Одри-Ани. Коя, по дяволите, е моята Рубин? Или още не се е появила?

- Докога ще продължавам да пиша блогове рано сутрин, преди лягане?

- She loves him, she loves him not. She is not dead, but her love is. Caroline, Carol, Kha, K, ?