Am somewhat nervous about meeting a woman anywhere near or in the proximity of fire, given my past history.

Безброй дребни пожарчета. Иначе бях възпитано дете. Само един път изгубих контрол, а после позорно се скрих.

Пожарникари минават през кухнята ни. Вместо да ям печени картофи, треперя. Нямам нищо общо с това, което се случва на горния етаж, нито пък ме е страх, всичко е под контрол, просто то ще умре?

Най-вкусното нещо на света е картоф, изпечен на огън.

Или пък онзи път, когато с Андрю подпалихме някакъв отдавна изоставен Москвич. Не беше кой знае какво геройство, той дори не избухна, обаче в очите ни целият свят гореше.

А месец по-късно вече цялата гора се оказа в пламъци. The sun came through the leaves and lit them up like it was on fire. Или поне така си мислехме, после тя побягна, но не към водата, а в противоположната посока, пет минути по-късно я настигнах, защото вече залиташе от пушека в дробовете й. Докога този образ ще е в главата ми?

И какво остава? Огън, към когото тичам, и дим, от който бягам. Разни хора, които мислят, че с правилата и ограниченията, които си поставям, всъщност се лишавам от пламъка си… Глупаци. Събирам сили, за да мога да съм равностоен участник. Последния път, макар и силен, все пак бях далеч от това, което се оказа нужно. И го знаех, още тогава. Също така знам какво мога сега.

It is difficult to describe the feeling that comes over an individual when he discovers that his girlfriend is an arsonist. Което ме навежда на мисълта, че с годините все пак малко хора искат да горят, напротив, насочват всички усилия към създаването на обикновен комфорт. Не искам да съм просто щастлив. Някой друг?

Изглежда пак не ми се пише, затова отново следва тишина; докато не се намери кой да я наруши, ще си чета книжки.

PS. There is also some of that good old “fuck you, i hope you die!” aggression I know a lot of you love and miss from us.

Трябва ми емотиконка *frantic fever*, за да изразя търпението, с което очаквам албума. Мда.

ППП. Записите на Дейл Купър съм ги преглеждал много пъти, а дневника на Лора съм чел само веднъж. Ок,

Dear Diary,

I know who he is. I know exactly who and what BOB is, and I have to tell everyone. I have to tell someone and make them believe.
Someone has torn pages out of my diary, pages that help me realize maybe . . . pages with my poems, pages of writing, private pages.
I’m so afraid of death.
I’m so afraid that no one will believe me until after I have taken the seat that I fear has been saved for me in the darkness. Please don’t hate me. I never meant to see the small hills and the fire. I never meant to see him or let him in.
Please, Diary, help me explain to everyone that I did not want what I have become. I did not want to have certain memories and realizations of him. I only did what any of us can do, in any situation. . . . My very best.

Love, Laura

P.S. I’m giving you to Harold for safekeeping. I hope I see you again. I can’t stay sober anymore. I just can’t. I have to be numb.