Постепенно май заприличвам на себе си. Не, не можеш пак да повториш “Ти ще си оправиш живота”, прекалено е оптимистично. И все пак:

1. Петък, ~19:00, Миро чак се възмути, че идвам за нов пиърсинг
2. Dubious щяха да ми харесат, ако не се бях настроил за съвсем различно събитие
3. Колкото и да са готини Babyface Clan, не са достатъчно велики, за да правят по един концерт годишно и той да си струва
4. Никога не съм бил фен на Светльо
5. Напълно трезвен и напълно сам пях ‘Pauly the Dog’
6. Поправка - по-скоро крещях PAULY THE BEER-DRINKING DOG
7. Заобиколен от плешивковци. Добре, че не пуснаха някоя анти-фа песен по време на паузите, и без това ме гледаха достатъчно изразително
8. За звука няма да говоря
9. Come on, get rowdy, come on, get bloody, come on, get sweaty, hit somebody, dance, dense, DENSO DANCE DANCE… Очаквах парти и ухилени хора, а то беше повече мини-война с обърканите скинари. Не се оплаквам, напротив, само дето май подведох няколко хора да дойдат на концерта, обещавайки им доста по-различно изживяване.
10. Не беше велико, но беше готино
11. Някакво момиче мина пред мен, каза “Ха!” и ме поля с бира. Докато се чудя дали съм възмутен или влюбен, тя изчезна
12. Pазбира се, отново засякох Любо в пита. В сряда ще наруша тригодишната традиция да се виждаме само там.
13. Имам някакви атрактивни ноктоподобни белези по гърба, което обяснява защо хората ме питаха дали не съм рекламно лице на някаква долнопробна водка
14. Временно бях невменяем, но май в 18+ имаше някакъв отвратителен д’н’б
15. За сметка на това Деси пускаше прекалено добър брейкбийт за прекалено малко хора
16. А готина музика + момиче, което я усеща = притеснително красив танц с излъчване ала Одри
17. Докато аз си пиех джак+кола
18. После обсъждахме Капката и Вампирката, които би следвало да се радват, че не ни познават
19. Въпреки че после съобщих именно на Деси “Тя е влюбена в теб, но е прекалено срамежлива да ти го каже”
20. Което доведе до кратък разговор и типичен момичешки смях, предизвикан, както разбрах по-късно, от първата реплика между тях, “Той е влюбен в теб, но е прекалено срамежлив да ти го каже”. Мда, мило е да ти погодят собствения номер
21. После вече наближава 4 и трябва да се прибирам, въпреки че бих предпочел да я слушам как мрънка, че косата й изглеждала зле (лъжа) и да продължаваме да спорим кой да хване първото такси
22. След минута телефонът ме буди, защото вече е 8 и нещо и трябва да бързам, за да не изпусна рейса
23. Където Лили обра другите на покер, а после играхме на нещо далеч по-смислено - “Гледай си работата”
24. Много ме бива да съм малко дете
25. И много обичам да пътувам полу-заспал, слушайки музика (въпреки че май зациклих на Poverty For All)
26. После ядох. Много. Мат ме заплаши с ‘Just wait until you get 30′. Злобар
27. Освен това е много гадно, когато американци те спечелят с типичната американченост. Няма как да се съпротивляваш срещу гадния им позитивизъм и ентусиазъм
28. Пак ядох. Светла (имената до едно са символични, разбира се, нали все пак става въпрос за моя късмет) много въодушевено ми обясняваше за предимствата от това да имаш пиърсинг на езика, а мен чак ме хвана срам
29. Не, Кристиане, нямаше пирани, нито крокодили
30. Костюмът е некомфортен, но щом се качиш на рафта забравяш за всичко
31. Разбира се, че бях при момичетата
32. Да си втори не е толкова готино
33. Но две минути по-късно да се разберете да отидеш най-отпред и да водиш…
34. Не е за описване. Най-точното определение, което успях да дам, е “Ами същото като да караш борд, но тотално различно”.
35. В нашия случай имаше повече гребане, отколкото пищене
36. Въпреки че те всъщност пищяха през цялото време
37. Докато аз с героично изражение… Ще довърша това изречение, когато престана да се смея
38. Забавно е гребкиня на стероиди да те похвали как се справяш
39. Но още по-забавно е изражението й след отговора “Ти ще видиш, когато стана сто кила”
40. Но това беше по-натам всъщност
41. После реката е по-спокойна и инструкторът позволява да скачаме в нея. Поправка - да скоча, нямаше други желаещи
42. Първия път. Втория бяхме повече. Може би “Не че искам да ви плаша, но току-що в лодката влезе едно змийче” им повлия. Може би не.
43. Водата е адски студена и е странно да плуваш с каска
44. Разбира се, победихме другата лодка, въпреки че момичета по 45-50 кила не са от кой знае каква полза, когато опира до това кой ще гребе по-бързо
45. Злорадата ми усмивка тип “Пак победих, гадно ли ви е?” изчезна, щом се стигна до момента с носенето на лодката нагоре по хълма, но някак си не отива да се оплача от това, че момичетата не бяха много подходящи за целта
46. Ако нямате кой знае какво желание да демонстрирате забележителната си мускулатура, не забравяйте да си вземете втора тениска, както направих аз. Което пак доведе до задълбочено изследване на белезите ми
47. И вече наближава 10 и тъкмо съм се прибрал и няма да е лошо вместо да седя пред компютъра да се оправям, защото пак ще трябва да пускам онази песен с онзи таг
48. И, да, пак закъснях, две поредни вечери в Life House започват да стават навик
49. Но поне за PornoBPM има повече хора
50. Но пък аз съм вече почти умрял
51. Но пък има джак+кола
52. Но все пак се прибрах рано, защото…
53. В 8 телефонът ме буди със съобщение “SNOWBOARD”
54. Но, не, благодаря, не и тази неделя
55. Само че аз все пак ставам преди 10
56. И това е почти толкова ужасно, колкото безумното ми решение да изляза да карам колело
57. Прибрах се, вече закъснявайки
58. Забравих дори да пусна песента
59. Но пък изпуснах само 20 минути от мача
60. А в “Лучано” имат едни готини халби от по два литра
61. И две такива ми се отразиха подобаващо. Да отбележа, че иначе не пия :)
62. Как не ги беше срам да се радват на гол с ръка
63. Как се усетиха накъде отиват нещата при 1:1
64. Как петима фенове на Юнайтед заглушихме 30 на Арсенал
65. Как пак имаха желание да ме бият
66. И колко набързо се изнесоха след 2:1
67. Т. продължава да бъде забавен. А аз пък хапнах
68. После набързо се озовах в някаква друга бирария по повод рд на Чочи май
69. Където едвам успях да изпия още половин литър
70. Добре, че после ходихме да хапнем
71. И все пак последният половин литър в “Алкохол” ми дойде в повече
72. И щях и сам да си тръгна, но пък в таксито щеше да ми бъде скучно
73. Затова съм доволен, че отидохме да хапнем
74. И после ритахме горкия кен няколко километра нагоре до кофата
75. Където не се бавихме много
76. И пак е 3 часа и само неспящата красавица е в кю
77. Но всъщност и тя спи, така че да си легна и аз беше единственият вариант, колкото и да ми се искаше да правя каквото и да е, само и само за да остана буден
78. Поне се сетих да уведомя телефона да ме събуди в 9
79. Което беше напълно излишно, тъй като сам станах в 8
80. И едно от най-приятните неща е рано сутрин да слезеш до Лозенец с колелото
81. Да си поиграеш десетина минути с Гай
82. (поне кучетата и котките винаги ме харесват)
83. И, тъй като работа няма, да отидеш да хапнеш
84. А най-хубавото е, че никак не съм уморен, напротив
85. Така че може да се каже, че последните 70 часа бях сравнително щастлив
86. С разни дребни изключения от рода на това, че на Molotov въобще не им се разбираше какво пеят от гадния звук; че кецове срещу кубинки винаги е несправедливо; че фалирах напълно и може да се наложи две седмици да си огранича излизанията; и че най-перфектното момиче, което съм срещал от адски много време насам, си има гадже
87. За последното всъщност не се оплаквам, защото май наистина вече сме приятели, за толкова кратко време
88. Което за пореден път засилва мнението ми, че макар да е доста готино да срещнеш човек, който ти отговаря и с когото можеш да имаш връзка, без да се налага да се променяте кой знае колко и да се правят сериозни компромиси, вероятността това да се случи е изключително малка и затова ще продължавам да се боря нещата да станат такива, каквито искам, вместо просто да разчитам да се окажа късметлия.
89. Най-забавното е, че стигнах само до 87 и сякаш съм забравил почти всичко
90. Следващите два концерта ще са на 4 км, което ме радва доста
91. Освен това имаше адски много разговори на тема Twin Peaks и БОБ и кой какво помни, а едно напълно непознато момиче дори се разплака
92. А пък от Пламена разбрах, че Fantomas (за непросветените - една от групите на Майк Патън) имат песен ‘Fire Walk With Me’
93. Което е изключително показателно, не мислите ли? Така де, P.S. If you are not God after all, I guess your name is Bob. Hi, Bob
94. Няма по-подходящ кошмар от него