предишната вечер първо интер, после ляля, накрая ру ми пожелаха “сладки сънища”. отговарях, че напоследък не сънувам
според facebook ‘Bob is in the Black Lodge, waiting for you.’
събудих се, изглежда от кошмар, защото нищо не помнех, насилих се да заспя пак
и последва най-ужасното нещо, което ми се е присънвало
трая по-малко от минута
“и трите се гримират в лилаво”
разбира се, бях в туин пийкс
само че не се казвах дейл купър
няма значение
и трите обожавах
и за трите се надявах
почти победих това, което бягаше
но после стигнах твърде късно
и те вече го бяха пуснали
само че не беше просто боб, в един образ, в едно тяло
а много
тези, за които се надявах да се съпротивляват заедно с мен, следяха с ужас как другите наближават
мислех, че гледат зад мен, но сега осъзнавам, че може би аз съм бил това, от което са се страхували най-много
въпреки това в съня се обърнах и те вече бяха там, тъй като и трите се гримират в лилаво
а аз не исках да се откажа
осъзнавах, че само трябва да си отворя очите, и кошмарът ще е свършил
но също така знаех, че това ще означава, че ще светна лампите, ще отида да си сипя вода, а междувременно ще съм пуснал боб в стаята ми
сега само чака да заспя пак. няма никой буден; пиша тук, за да се знае, ако утре ме няма. чудя се дали по-скоро няма на кого да се обадя или не искам да въвличам друг, защото всеки знае, че нося само болка и че преди да дойда тук, туин пийкс беше тихо и спокойно място