Вариант А: информация няма, обществата са ограничени. Всичко са слухове и народни вярвания. Живеем в средновековието. Морал почти липсва, по разбираеми причини. Да, крайният резултат при простолюдието е много зле.
Вариант Б: информация има. Много, повече, отколкото можем да понесем. Прекалено много. Обсебването няма граници, гнусотията - също. Всяка идея, буквално всяка, може да достигне до (почти) всеки. Основното все така е плява, няма съмнение. Осъвършенстваме инстинкт да изтриваме някои щрихи от общата картина, въобще да не забелязваме други. И, да, освен всичко останало, информацията руши. Няма значение. Това е възможност за избор.
Толкова ли не могат да разберат, че за каквото и да е развитие е нужна пълноценна свобода, въпреки негативите, които носи? Ограниченията ни връщат назад, упорито. Личният избор, макар винаги да води към саморазрушителни идеи, прокарва някакъв път напред за оцелелите.
Не че не искам идиотите да си седят тихичко. Би било толкова спокойно.
Темата не е за гей-похода. Той обаче е по темата. I-have-been-trying-to-tolerate-you, I-will-use-my-voice-and-I-will-use-my-fist-to-destroy-everything-I-can.
