Red Curtains « малко сиво облаче

предишната вечер първо интер, после ляля, накрая ру ми пожелаха “сладки сънища”. отговарях, че напоследък не сънувам
според facebook ‘Bob is in the Black Lodge, waiting for you.’
събудих се, изглежда от кошмар, защото нищо не помнех, насилих се да заспя пак
и последва най-ужасното нещо, което ми се е присънвало
трая по-малко от минута
“и трите се гримират в лилаво”
разбира се, бях в туин пийкс
само че не се казвах дейл купър
няма значение
и трите обожавах
и за трите се надявах
почти победих това, което бягаше
но после стигнах твърде късно
и те вече го бяха пуснали
само че не беше просто боб, в един образ, в едно тяло
а много
тези, които се надявах да се съпротивлятав заедно с мен, гледаха с ужас как другите наближават
мислех, че гледат зад мен, но сега осъзнавам, че може би аз съм бил това, от което са се страхували най-много
въпреки това в съня се обърнах и те вече бяха там, тъй като и трите се гримират в лилаво
а аз не исках да се откажа
осъзнавах, че само трябва да си отворя очите, и кошмарът ще е свършил
но също така знаех, че това ще означава, че ще светна лампите, ще отида да си сипя вода, а междувременно ще съм пуснал боб в стаята ми
сега само чака да заспя пак. няма никой буден; пиша тук, за да се знае, ако утре ме няма. чудя се дали по-скоро няма на кого да се обадя или не искам да въвличам друг, защото всеки знае, че нося само болка и че преди да дойда тук, туин пийкс беше тихо и спокойно място

Започвам с Гарфийлд, защото абсолютно същото нещо ми се случи днес сутринта.

Понеделник е подходящ ден да не пиша за NIN, за гадната Олив, или за това как на Деня на Земята в Будапеща са се събрали 80000 колоездачи, а в София бяхме стотина. Това не е по темата. Темата е как все по-често пиша блогове, за да си складирам някъде спомените, а пък който иска да има достъп до някои от тях. Това едва ли скоро ще се промени. Споменах ли, че първите две песни от The Slip очевидно отдават почит на подобни теми (и двата линка са стресиращи, не нося отговорност за последствията)? Тоест Трент Резнър е свръх-човекът и е постигнал това, което нито един форум за чалга музика, козметика или телевизия не е.

За начало бих могъл да дам отчет за момичетата, в които се влюбих напоследък, но повечето вече ги забравих. Като цяло се забелязва тенденция вече да не си губя времето с отделни индивиди, а направо с цели групи - например фенките на Кристиано Роналдо са интересна гледка, доста аткрактивна… Особено израженията им, когато повтарят поредния му опит за свободен летеж на забавен кадър. Въпреки това не могат да се сравняват с фенките на Алън Смит, те бяха перфектни. Също така съчетанието ’sofia hardcore barbies’ е от типа, на които, въпреки цялата им абсурдност, простичкият ми мъжки мозък не успява да се противопостави.

По-важна в случая е Джийни от Gather (които междувременно се разпаднаха), по която се превъзнасям доста упорито. Radical vegan eco straight edge е ключът към моето сърце, ако някой все още не е разбрал. :) Казано по друг начин - причина №1:

№2:

№3:

С достатъчно постоянство започнах и аз да намирам 42 навсякъде. Номер за гардероб в един клуб, номер за гардероб във втори клуб, два пъти в номера ми в UCAS (между другото, приеха ме навсякъде), бивши училища, номер на колата, с която пътуваме. Головете на Роналдо за сезона засега са 41, но има още един мач. :)

Някакво мутирало подобие на образа, в който бях безкрайно влюбен. Как беше - за да се окажеш изведнъж пълен нещастник, егоист, лицемер, грубиян - и какво ли още не, е достатъчно просто да откажеш на жена? Напоследък всичко е един огромен форум и всички теми непрекъснато се преплитат, така че разговорите от преди малко за това как когато някой не иска да е личност, няма какво да се направи (май беше с Уичи?), и как дадох последното, което можех - тотална свобода, друго не ми остана (с Бела? Не Уичи, Уичи може да се казва Бела, но е Уичи, а Бела пък не е Бела. И все не знам коя е с едно и коя - с две л-та).

Дрогирам се с музика и физическо изтощение. Ставам все по-пристрастен, до момента, в който сутрин едвам ставам, защото тялото ми просто отказва да се държи, което, разбира се, ми доставя мазохистично удоволствие. И все пак планирам да поспя тази седмица, в събота идва не кой да е…

Какво още?