малко сиво облаче

the snake just stood there and smiled

ruinitall — Wed, 14 May 2008 00:45:23 +0000

предишната вечер първо интер, после ляля, накрая ру ми пожелаха “сладки сънища”. отговарях, че напоследък не сънувам
според facebook ‘Bob is in the Black Lodge, waiting for you.’
събудих се, изглежда от кошмар, защото нищо не помнех, насилих се да заспя пак
и последва най-ужасното нещо, което ми се е присънвало
трая по-малко от минута
“и трите се гримират в лилаво”
разбира се, бях в туин пийкс
само че не се казвах дейл купър
няма значение
и трите обожавах
и за трите се надявах
почти победих това, което бягаше
но после стигнах твърде късно
и те вече го бяха пуснали
само че не беше просто боб, в един образ, в едно тяло
а много
тези, които се надявах да се съпротивлятав заедно с мен, гледаха с ужас как другите наближават
мислех, че гледат зад мен, но сега осъзнавам, че може би аз съм бил това, от което са се страхували най-много
въпреки това в съня се обърнах и те вече бяха там, тъй като и трите се гримират в лилаво
а аз не исках да се откажа
осъзнавах, че само трябва да си отворя очите, и кошмарът ще е свършил
но също така знаех, че това ще означава, че ще светна лампите, ще отида да си сипя вода, а междувременно ще съм пуснал боб в стаята ми
сега само чака да заспя пак. няма никой буден; пиша тук, за да се знае, ако утре ме няма. чудя се дали по-скоро няма на кого да се обадя или не искам да въвличам друг, защото всеки знае, че нося само болка и че преди да дойда тук, туин пийкс беше тихо и спокойно място

I will, you’ll see

ruinitall — Mon, 12 May 2008 16:11:24 +0000

Започвам с Гарфийлд, защото абсолютно същото нещо ми се случи днес сутринта.

Понеделник е подходящ ден да не пиша за NIN, за гадната Олив, или за това как на Деня на Земята в Будапеща са се събрали 80000 колоездачи, а в София бяхме стотина. Това не е по темата. Темата е как все по-често пиша блогове, за да си складирам някъде спомените, а пък който иска да има достъп до някои от тях. Това едва ли скоро ще се промени. Споменах ли, че първите две песни от The Slip очевидно отдават почит на подобни теми (и двата линка са стресиращи, не нося отговорност за последствията)? Тоест Трент Резнър е свръх-човекът и е постигнал това, което нито един форум за чалга музика, козметика или телевизия не е.

За начало бих могъл да дам отчет за момичетата, в които се влюбих напоследък, но повечето вече ги забравих. Като цяло се забелязва тенденция вече да не си губя времето с отделни индивиди, а направо с цели групи - например фенките на Кристиано Роналдо са интересна гледка, доста аткрактивна… Особено израженията им, когато повтарят поредния му опит за свободен летеж на забавен кадър. Въпреки това не могат да се сравняват с фенките на Алън Смит, те бяха перфектни. Също така съчетанието ’sofia hardcore barbies’ е от типа, на които, въпреки цялата им абсурдност, простичкият ми мъжки мозък не успява да се противопостави.

По-важна в случая е Джийни от Gather (които междувременно се разпаднаха), по която се превъзнасям доста упорито. Radical vegan eco straight edge е ключът към моето сърце, ако някой все още не е разбрал. :) Казано по друг начин - причина №1:

№2:

№3:

С достатъчно постоянство започнах и аз да намирам 42 навсякъде. Номер за гардероб в един клуб, номер за гардероб във втори клуб, два пъти в номера ми в UCAS (между другото, приеха ме навсякъде), бивши училища, номер на колата, с която пътуваме. Головете на Роналдо за сезона засега са 41, но има още един мач. :)

Някакво мутирало подобие на образа, в който бях безкрайно влюбен. Как беше - за да се окажеш изведнъж пълен нещастник, егоист, лицемер, грубиян - и какво ли още не, е достатъчно просто да откажеш на жена? Напоследък всичко е един огромен форум и всички теми непрекъснато се преплитат, така че разговорите от преди малко за това как когато някой не иска да е личност, няма какво да се направи (май беше с Уичи?), и как дадох последното, което можех - тотална свобода, друго не ми остана (с Бела? Не Уичи, Уичи може да се казва Бела, но е Уичи, а Бела пък не е Бела. И все не знам коя е с едно и коя - с две л-та).

Дрогирам се с музика и физическо изтощение. Ставам все по-пристрастен, до момента, в който сутрин едвам ставам, защото тялото ми просто отказва да се държи, което, разбира се, ми доставя мазохистично удоволствие. И все пак планирам да поспя тази седмица, в събота идва не кой да е…

Какво още?

Ryan Giggs, Ryan Giggs, going down the wing…

I am, I’m me

ruinitall — Mon, 12 May 2008 16:07:40 +0000

I’m a(n) S.M.F. I’ll never grow up.

Няма да се опитвам да свържа нещата с цитати от песни, в момента всичко е един огромен плейлист, с който някой непрекъснато си играе. Толкова много мина през главата ми, че вече и аз не знам кое за какво се отнася, а по принцип все пак съм наясно със ситуацията. За сметка на това спомените сякаш стават по-силни, вместо да се размиват.

Съжалявам, претенциозен и надменен съм и не искам по концертите и партитата, на които ходя, да има толкова много случайни хора. Винаги може да бъде по-добре, а обикновено не е. Това беше и единственият минус в Ловеч в събота, това беше и причината на 4 км в понеделник да бъде просто велико - може да бяхме малко, обаче всички до един знаеха защо се намират в залата.

В неделя за първи път се замислих, че бих предпочел дежурната група скинари, вместо подобието на мошпит и смешните опити за стейдждайвинг. А Уикеда без брас секция не са чак толкова готини, но все пак си остават много добри.

Хубава мисъл за съботата е, че който не е прослушал Twisted Sister на 15, едва ли може да ги хареса в бъдеще. Е, аз бях дори по-малък, и им се радвах като малко пораснало дете. Наистина беше сбъдната мечта, от тези, за които човек си мисли, че няма как да се изпълнят, никога.

И така, петък, всичко е един огромен безсмислен пъзел, който става още по-безсмислен всеки път, когато се случи нещо, защото парченцата се разбъркват. Освен това са омешани няколко картини и да се подредят всичките е невъзможно. Само че всеки избор, всяка дума, всичко може да се окаже причината някоя част да си намери мястото и да откаже да мърда повече. Седя и гледам в една точка, тя седи до мен и цели пет минути е спокойна, значи е крайно време да скочи да ме бие или хапе или каквото и да било, а аз се чудя доколко придавам на всяка дума по-голяма стойност, отколкото би имала, ако първите месеци от тази година не се бяха развили по този начин… Но няма значение, мога да се влюбя безумно в нея, но можем и да бъдем просто приятели, което определено си струва… Винаги се е намирало някое красиво момиче, което да ме харесва (въпреки че често се чудя какво толкова намират в мен), така че това може би е по-добрият вариант. Върпеки че реплики от рода на “Не знам защо ставам толкова лигава, когато те видя” или пък “Час и половина?! Аз си мислех, че говорим от пет минути…” могат да означават доста, не искам да мисля за това, харесва ми да е приятел, макар и още далечен, а аз се чудя дали искам да замина. И “Най-големият ми страх е да не стана като другите, да не се предам.” Без коментар.

Born From Pain.. За да изпитам желание да си пусна да слушам група, в която има толкова малко музика, и то след като концертът е минал, значи наистина са специални. Именно stop, stop at nothing. Именно your hate makes us stronger. И, да, може до преди концерта да не бях фен и дори да планирах докато те свирят да почивам (разбира се, не мина и минута, преди да отида отпред), но моментът, когато вокалистът им (който по принцип е басист) ми помага да се кача на сцената и ми подава микрофона за ‘Descending further until we hit the ground’ няма да го забравя.

Death Before Dishonor са определението за всичко, което ми харесва в хардкора като стил музика и като ценностна система. Агресивни и усмихнати, естествени и свободни. Някак некомфортно ми е да го кажа, но за мен те са най-добрата група в този стил в момента, а тепърва ще стават легенди. За финал пък седяха на и около сцената за мелодичния и дори лигав хардкор на Ignite, просто така, защото са истински и защото стиловите ограничения не са нужни на никого. И, да, макар да ги чух за първи път месец-два преди концерта, момента, в който Брайън със самодоволната си усмивка ни оставя да го заместим на ‘A day without rain is a day I can’t recall’, просто няма как да го забравя.

По време на интрото, Our Darkest Days, сякаш бях сам пред сцената, въртях се наляво и надясно, a bull on parade, а в следващия момент те бяха пред нас и се чуваше само BLEEDING. Дотам, няма какво да се разказва. Не мога да си представя как би могло да се получи по-добре, може би ми трябваше момиче, за да има кого да държа по време на By My Side и Slowdown… Но пък тогава Let It Burn нямаше да има чак такава сила.

Вярно, Twisted Sister не изсвириха Leader of the Pack (за момичето и за Кори), Under the Blade (за принципа) и Love Is for Suckers (за всички); Born From Pain - Crusader, а Ignite - Call On My Brothers, Ash Return, In My Time, но от живи легенди като TS не може да се очаква да изсвирят всички любими песни, а пък и искрено се съмнявам да има дори един единствен недоволен от присъствалите на Mayday Fest #1, така че всяко оплакване би звучало смешно.

Снимката със спомените от изминалата седмица. Ластик за коса, който вече не мирише на цигарен дим, перце за китара от JJ с любимото лого и билет с подписи от Брайън и Золи:

… и саундтракът към нея. Дори има линкове за песни, въпреки че най-вероятно само последната би ви харесала.

Дий Снайдър командва,

If they wanna play, let’s make them pay
Shoot them down with the fucking gun

и гори, в буквален и преносен смисъл

Well, I’ve played with fire but I don’t want to get myself burned

Най-добрият възможен бис:

A place where fallacy
Becomes reality
We’ll spin you head around
We’re programmed to astound
Stand by, prepare to fly
Just follow me and you’ll think that you’re free
Now won’t you come out and play?

Позитивното послание на Born From Pain,

This is the new hate

предшествано от:

A downward spiral
Dragging us down
Descending further
Until we hit the ground

и за финал:

What we won’t do tomorrow we bury today
Life is hard but there’s only one way
Stop at nothing, crush defeat
Stop at nothing, live your dreams

На DBD няма какво да им се коментира.

The world’s turned over and I’m waiting to fall
A day without rain is a day I cant recall
My sanity uproots and I try to stay strong
But when lightning strikes it all goes wrong

И все така няма какво да им се коментира. :)

They breed the kids to value what they say
I always knew the things they promised me
Would just be used to keep me on a leash
They numb your mind until they sell your soul

И най-силният спомен:

Is this the death of liberty
Is this the price that life has come to mean
All our friends, now enemies
The misery of bleeding, BLEEDING

За присъстващите момичета:

I drank a river to forgive
To forget about the coming storm
Will you catch me when I run
Will you stop me when I’m done
When the day is through
All I want to do is slow down
When I call on you
Will you help me to slow down?

или

She holds my head up high when I can’t see
She shuts me up when I’m screaming angry
Gives me guidance when I have no peace
You stayed in my corner to fight
Stayed by my side

И за липсващите:

I’m thinking it through
I’m thinking of you
Try to remind myself to move
The nightmare unfolds
Should have never let her go
Alone in this empty room

Let it burn, let it bleed, let it go that Sunday morning

I don’t understand
Just give her one more chance
May angels keep her save tonight
Cause I’m doing all I can
Let it burn

Да, may angels keep her safe tonight.

ПП.

и на теб очите ти станаха сърчица? :)

и:

какво искаш, тогава?

да си я гушна и да си я взема някъде

horton

ruinitall — Mon, 28 Apr 2008 12:43:24 +0000

джим кери озвучава слон

това ще е филмът на годината

when they all seem absurd

ruinitall — Mon, 28 Apr 2008 02:27:25 +0000

Преди шест-седем години установихме, че уличните лампи угасват, когато ги доближа. Това май само със слончето го бях споделял. Преди малко пак го направиха. Безкрай прахосана енергия, а когато ги наближа, в моя чест идва тъмнина.

Indistinguishable from one another
No possible intention to even bother

Чудя се дали белегът ще е значителен, но първо май е желателно да спре да кърви.

It doesn’t matter what is said or how we say it
Coincidentally, we all sound exactly the same

Това, което трябва да престана да пиша, няма да бъде блог за Discipline. Песента, в момента не си играя с думите, не и съзнателно.

Казано по друг начин, от пет часа е понеделник, крайно време е да пробвам да спя, но освен това ми се пише нещо необременяващо, следователно опирам до блога.

If you’re still doing this cause you believe in it
You are so fucking lame

Трент Резнър е нещастник и нямам намерение да го коментирам повече. Само ще ми дава допълнителни неща, за които да се чудя, сякаш си нямам достатъчно… 5-ти Май е Mayday Fest. Точка. Дори написах писмо на Meathead.

Now, there is no heart
There is no fear

Dear Meathead,

This no-lifer called Trent Reznor did it again. Instead of spending his time doing something useful, he’s toying with his puny fans again. He’s obviously an attention whore, so I’ve decided that I am not going to fall for his plan again. Anyway, I need a little help. Could you, please, write one of those trade mark ‘I am Meathead and I hurt Trent’s feelings all the time’ blogs? I’m looking forward to the part when you call him, his music, and his fans gay. It’d be nice if you could also mention that all of us are probably virgins, and actually even gay virgins. That’d be great. Oh, it’d be even better if you make one of those awful things you call cartoons as well.

Yours truly,

xtf

P.S. Strange as it may sound, some of the people who listen to NIN are not little girls. As lovely as they are, it can be pretty boring, so, please, ask him to stop producing dance songs already and add some fucking guitars.

We all just cry
The same old tear

Don’t look to me
I do not lead

Разбира се, след като го изгледах, едва ли някога ще изпитам желание отново да чуя песента. Поне финалът е добър. Тоест важното е да има апокалипсис и кървища.

I’m just in front
And they’re all following

Ashes Divide нямат слаба песен. Както и Black Light Burns. Колкото и да се кълнем в модерните ни божества, тези около тях съвсем не са случайни. Тоест групи, създадени от хора от Nine Inch Nails, A Perfect Circle, Limp Bizkit, Marilyn Manson - и кой ли още не… Ами много, много добри, дори и без да има кой да ги боготвори.

Some other motherfucker
Without the balls or cojones
To take a hold of the reins
And use them

Flight ми е получила диска на Die My Darling. Замислих се за Теди, която вече живее в Рим и ходи на плаж. И май се чувства на мястото си. Искам новия албум на Tiamat с добро качество, стриймът от MySpace е ужасен. Почувствах се пълноценен в офиса, почти десет часа не се спрях. За година и половина съм тагнал пет песни като ‘absolute masterpiece’, мисля, че наистина е велика, а не просто отговаря на моя тип лудост. Хората си пожелават разни неща, сякаш е Нова година. И си палят свещите със запалка. И жужат, бръмчат. Мразя насекомите. Затова чета за Маргарита, която лети над мравуняка и ги гледа с отвращение. Световна класика? :) Най-стойностната книга на 20-ти век? :) Толкова много омраза. :) Мда, няма кой да възкръсне този път. Колко типично е да съм влюбен в едно момиче, да ходя с второ, а с трето да има най-голяма вероятност да се получи нещо пълноценно?

Why is something so obvious so elusive?
There is nothing on the menu that will turn abusive

От известно време се изкушавам да пусна списък с нещата, които са търсили хора, попаднали на блога ми.

I am part of the problem
Not the solution
I’m just a prisoner
In the same prison as you

invertedquestionmark	11
ruin it all	5
спагети карбонаре	3
мечета	3
слончета за десктопа	2
afterglower	2
baby asian elephant head	2
Пилешки каренца	1
парти 3 уши	1
eli stavreva	1
glaucopsyche xerces	1
позеленяване на коса	1
minimalism	1
СКАНДИНАВИСТИКА	1
06.02.1958	1
завеси за прозорци	1
vesela atzeva	1
mecheta	1
ruinitall	1
oformlenie na etiketi za kokteili	1
нещо си	1
girls-wearing-sneakers	1
5 мечета	1
“girls wearing sneakers”	1
ashes divide keep telling myself it’s alright	1
“young white rabbit with bloodshot eyes”	1
спагети карбонаре слонче	1

We wait for other shoes to fall into positions
Already obsolete
No one will miss us at all

Храна, лигли, мечета, момичета с кецове - ок. “Нещо си” е прекрасен повод да четеш за нечий свят.

Now, there is no awe
There is no fear
We all just cry
The same old tear

Някой се интересува от обърнати въпросителни и руини - ок. Някой ме stalk-ва? Ще го преживея.

I can not tell
Is it just me
Or do we all
Look just like
Adolph fucking Hitler
With this swoopy emo-boy dreamy haircut
Dangling in our faces
Making us all indescribably indistinguishable from each other

Може би са повече от един?!? Също е търпимо.

Or maybe I’m just another megalomaniac

Някой иска спагети карбонаре със слонче?!?!?!?!?!?!!!!! Искрено възмутен съм.

mg=2πaλ cos α

ruinitall — Tue, 22 Apr 2008 13:27:06 +0000

Онова с фийда не го направих умишлено, но по-важното е, че според някои от четящите блога ми старите неща звучали “по-глобално щастливи”. На мен ми звучат ужасно депресирани. Пак нищо не е наред, пак периодично се появява Боб.. Не мислех, че звуча токолва зле сега. Освен това тук още е пусто, да знаете.

Ок, фалстарт, втори опит. Да започнем с ‘2 weeks!’. Вече не само до Mayday феста, а и до поредното безумие на г-н Резнър. Поне се надявам да е безумие, а не рекламна кампания.

Който наскоро е посещавал Mr. & Mrs. Brightside вдясно (снимката, не рисунката), знае, че Ashes Divide са много подходящи за бързо вманиачаване. Готиното е, че не са копие на A Perfect Circle, но в същото време настроението им е подобно. Единственото, което е наистина същото, са китарите на Били, но това е очаквано.

Освен това с всяко следващо слушане се харесват все повече.

Миналата седмица, разбира се, изпаднах в депресия на тема “няма ми го хъскито-рожденик”. Освен това тръгнах да пиша:

глупав пост, където отбелязвам какво съм свършил, каквито от две седмици всички пускаме, защото е забавно да иронизираш Трент Резнър - check
прощална снимка с Гай - check
организация за преди концерта (с кой, къде, кога?) - check
well I’m loved and I’m hated, and loved, and hated, and loved, and hated - check
and I love love love to be hated - check

Само дето го оставих недовършено.

‘Anger is a very pointless emotion which in the end only leads to pain.’, каза Грийни, но след смъртта на близък това е нормална реакция. Това няма много връзка с нищо, но май винаги е така, когато някой умре. Или са обеси, както в конкретния случай. Може ли да започна отначало?

Ето, например, цитата на седмицата:

На интелектуално ниво си пасваме идеално - тя първия семестър има 6 по математика, а аз - 3.00.

Коментарът е излишен, вярвам. Затова нека продължа с цитатите на годината:

Айде стига сте прехвръквали от храст на храст като …слонове!

-Как е множествено число на слонове, примерно ?
-Слони ?

Коко Стойнов и Шефа.

И трябва довечера да се наспя, всъщност няма да ме остави, а утре има мач, значи в четвъртък ще помоля за малко милост. Защото докато съм сънлив ми иде да пиша само разни несвързани неща от рода на :

Пиле Павароти
(пилешки каренца, запечени с лук и подправки, поляти със специален италиански сос, гарнирани със запечени с кашкавал картофки)

Безобразно вкусно е. А това пък е билетът ми за концерта с подпис от Вини:

Бих могъл да разкажа как индъстриълът на ухото ми се, хъм, размести, как докато се опитвах да го наместя, без да обръщам особено внимание на кръвта, успях да изгубя едната му част, после някак се измъкнах от купчината нападали един върху друг хора, някакъв добър човек (предполагам) ми даде салфетка, а по пътя за изхода за малко да се блъсна в Нъмбси… Излязох навън и чак после се усетих, че няма да е лошо да помоля за помощ, затова се върнах и някак я намерих, което си беше геройство, тъй като виждах всичко двойно. Тя се плашеше да не ме боли, но на фона на останалите наранявания ухото ми беше най-малкият проблем, а пък на следващия ден с Миро обсъждахме как едно време Blade беше приятно място и имаше приемливи техно партита и на кого какво му се случило с пиърсинга по същото време. За последното не искате да знаете.

На фона на всичко това е задължително да прибавя и снимките за спомен, които ми направиха, преди да се насоча към концерта:

Мда, Anti-Spaniel Consortium-а е активен и дебне, вижте го само как се дърпа горкото. Това, разбира се, е Гай. Снимките са от телефон, но въпреки това фотографът е успял да улови афотогеничността ми. :)

И остана да добавя само, че тъй като става все по-модерно човек да споделя впечатленията си от работата под Виста, няма да остана по-назад. Да отбележа, че по принцип не бих си позволил да говоря така, обаче мъчението беше нетърпимо…

magica, 03.4.2008 г. 14:45:32:
пате

magica, 14:45:33:
нещастник

magica, 14:45:36:
няма такава гнус

magica, 14:45:37:
като вистата

magica, 14:45:41:
умри

Пате, 15:26:27:
magic

Пате, 15:26:28:
*****

magica, 15:26:48:
умри на виста, пате

magica, 15:26:57:
знаеш ли как се умира на виста?

magica, 15:27:04:
бавно и мъчително, защото не може да зареди глупавата бръкма!

Пате, 15:27:04:
***** magic

Пате, 15:27:06:
******

Пате, 15:27:10:
****** mi *******

magica, 15:28:11:
то през виста няма да изпиташ никакво удоволствие така или иначе

Пате, 15:28:25:
magic

Пате, 15:28:26:
********

magica, 15:28:35:
абе по-добре ********

magica, 15:28:37:
отколкото да ползвам виста

magica, 15:28:41:
егати глупостта е това

Пате, 15:28:55:
magic

Пате, 15:29:01:
razstoen mi se vijdash

Пате, 15:29:07:
neshto pritesnen

magica, 15:29:09:
е втори ден съм на виста

magica, 15:29:12:
ако не бях разстроен

magica, 15:29:17:
щях да се притесня за себе си

Пате, 15:29:30:
eh magic

Пате, 15:29:34:
da te gushkam iskash li?

Пате, 15:29:44:
i da ti povtarqm v uhoto “vistaaaa”

magica, 15:29:48:
пате

magica, 15:29:59:
да нямаш проблеми с тедито, откакто си на виста?

Пате, 15:32:42:
***** magic

Май това беше.

А, да, много съм влюбен, но ще се наложи да ми мине, което, разбира се, води до желанието да започна наред… Не съм слушал Bloodsimple от месец, странно, май наистина съм се чувствал горе-долу добре.

Заглавието е по повод малкия й прекрасен свят, но нещо не се получи.

dopamine/seratonin/adrenaline, ¡Viva México, cabrones!

ruinitall — Mon, 14 Apr 2008 13:09:30 +0000

Постепенно май заприличвам на себе си. Не, не можеш пак да повториш “Ти ще си оправиш живота”, прекалено е оптимистично. И все пак:

Петък, ~19:00, Миро чак се възмути, че идвам за нов пиърсинг
Dubious щяха да ми харесат, ако не се бях настроил за съвсем различно събитие
Колкото и да са готини Babyface Clan, не са достатъчно велики, за да правят по един концерт годишно и той да си струва
Никога не съм бил фен на Светльо
Напълно трезвен и напълно сам пях ‘Pauly the Dog’
Поправка - по-скоро крещях PAULY THE BEER-DRINKING DOG
Заобиколен от плешивковци. Добре, че не пуснаха някоя анти-фа песен по време на паузите, и без това ме гледаха достатъчно изразително
За звука няма да говоря
Come on, get rowdy, come on, get bloody, come on, get sweaty, hit somebody, dance, dense, DENSO DANCE DANCE… Очаквах парти и ухилени хора, а то беше повече мини-война с обърканите скинари. Не се оплаквам, напротив, само дето май подведох няколко хора да дойдат на концерта, обещавайки им доста по-различно изживяване.
Не беше велико, но беше готино
Някакво момиче мина пред мен, каза “Ха!” и ме поля с бира. Докато се чудя дали съм възмутен или влюбен, тя изчезна
Pазбира се, отново засякох Любо в пита. В сряда ще наруша тригодишната традиция да се виждаме само там.
Имам някакви атрактивни ноктоподобни белези по гърба, което обяснява защо хората ме питаха дали не съм рекламно лице на някаква долнопробна водка
Временно бях невменяем, но май в 18+ имаше някакъв отвратителен д’н’б
За сметка на това Деси пускаше прекалено добър брейкбийт за прекалено малко хора
А готина музика + момиче, което я усеща = притеснително красив танц с излъчване ала Одри
Докато аз си пиех джак+кола
После обсъждахме Капката и Вампирката, които би следвало да се радват, че не ни познават
Въпреки че после съобщих именно на Деси “Тя е влюбена в теб, но е прекалено срамежлива да ти го каже”
Което доведе до кратък разговор и типичен момичешки смях, предизвикан, както разбрах по-късно, от първата реплика между тях, “Той е влюбен в теб, но е прекалено срамежлив да ти го каже”. Мда, мило е да ти погодят собствения номер
После вече наближава 4 и трябва да се прибирам, въпреки че бих предпочел да я слушам как мрънка, че косата й изглеждала зле (лъжа) и да продължаваме да спорим кой да хване първото такси
След минута телефонът ме буди, защото вече е 8 и нещо и трябва да бързам, за да не изпусна рейса
Където Лили обра другите на покер, а после играхме на нещо далеч по-смислено - “Гледай си работата”
Много ме бива да съм малко дете
И много обичам да пътувам полу-заспал, слушайки музика (въпреки че май зациклих на Poverty For All)
После ядох. Много. Мат ме заплаши с ‘Just wait until you get 30′. Злобар
Освен това е много гадно, когато американци те спечелят с типичната американченост. Няма как да се съпротивляваш срещу гадния им позитивизъм и ентусиазъм
Пак ядох. Светла (имената до едно са символични, разбира се, нали все пак става въпрос за моя късмет) много въодушевено ми обясняваше за предимствата от това да имаш пиърсинг на езика, а мен чак ме хвана срам
Не, Кристиане, нямаше пирани, нито крокодили
Костюмът е некомфортен, но щом се качиш на рафта забравяш за всичко
Разбира се, че бях при момичетата
Да си втори не е толкова готино
Но две минути по-късно да се разберете да отидеш най-отпред и да водиш…
Не е за описване. Най-точното определение, което успях да дам, е “Ами същото като да караш борд, но тотално различно”.
В нашия случай имаше повече гребане, отколкото пищене
Въпреки че те всъщност пищяха през цялото време
Докато аз с героично изражение… Ще довърша това изречение, когато престана да се смея
Забавно е гребкиня на стероиди да те похвали как се справяш
Но още по-забавно е изражението й след отговора “Ти ще видиш, когато стана сто кила”
Но това беше по-натам всъщност
После реката е по-спокойна и инструкторът позволява да скачаме в нея. Поправка - да скоча, нямаше други желаещи
Първия път. Втория бяхме повече. Може би “Не че искам да ви плаша, но току-що в лодката влезе едно змийче” им повлия. Може би не.
Водата е адски студена и е странно да плуваш с каска
Разбира се, победихме другата лодка, въпреки че момичета по 45-50 кила не са от кой знае каква полза, когато опира до това кой ще гребе по-бързо
Злорадата ми усмивка тип “Пак победих, гадно ли ви е?” изчезна, щом се стигна до момента с носенето на лодката нагоре по хълма, но някак си не отива да се оплача от това, че момичетата не бяха много подходящи за целта
Ако нямате кой знае какво желание да демонстрирате забележителната си мускулатура, не забравяйте да си вземете втора тениска, както направих аз. Което пак доведе до задълбочено изследване на белезите ми
И вече наближава 10 и тъкмо съм се прибрал и няма да е лошо вместо да седя пред компютъра да се оправям, защото пак ще трябва да пускам онази песен с онзи таг
И, да, пак закъснях, две поредни вечери в Life House започват да стават навик
Но поне за PornoBPM има повече хора
Но пък аз съм вече почти умрял
Но пък има джак+кола
Но все пак се прибрах рано, защото…
В 8 телефонът ме буди със съобщение “SNOWBOARD”
Но, не, благодаря, не и тази неделя
Само че аз все пак ставам преди 10
И това е почти толкова ужасно, колкото безумното ми решение да изляза да карам колело
Прибрах се, вече закъснявайки
Забравих дори да пусна песента
Но пък изпуснах само 20 минути от мача
А в “Лучано” имат едни готини халби от по два литра
И две такива ми се отразиха подобаващо. Да отбележа, че иначе не пия :)
Как не ги беше срам да се радват на гол с ръка
Как се усетиха накъде отиват нещата при 1:1
Как петима фенове на Юнайтед заглушихме 30 на Арсенал
Как пак имаха желание да ме бият
И колко набързо се изнесоха след 2:1
Т. продължава да бъде забавен. А аз пък хапнах
После набързо се озовах в някаква друга бирария по повод рд на Чочи май
Където едвам успях да изпия още половин литър
Добре, че после ходихме да хапнем
И все пак последният половин литър в “Алкохол” ми дойде в повече
И щях и сам да си тръгна, но пък в таксито щеше да ми бъде скучно
Затова съм доволен, че отидохме да хапнем
И после ритахме горкия кен няколко километра нагоре до кофата
Където не се бавихме много
И пак е 3 часа и само неспящата красавица е в кю
Но всъщност и тя спи, така че да си легна и аз беше единственият вариант, колкото и да ми се искаше да правя каквото и да е, само и само за да остана буден
Поне се сетих да уведомя телефона да ме събуди в 9
Което беше напълно излишно, тъй като сам станах в 8
И едно от най-приятните неща е рано сутрин да слезеш до Лозенец с колелото
Да си поиграеш десетина минути с Гай
(поне кучетата и котките винаги ме харесват)
И, тъй като работа няма, да отидеш да хапнеш
А най-хубавото е, че никак не съм уморен, напротив
Така че може да се каже, че последните 70 часа бях сравнително щастлив
С разни дребни изключения от рода на това, че на Molotov въобще не им се разбираше какво пеят от гадния звук; че кецове срещу кубинки винаги е несправедливо; че фалирах напълно и може да се наложи две седмици да си огранича излизанията; и че най-перфектното момиче, което съм срещал от адски много време насам, си има гадже
За последното всъщност не се оплаквам, защото май наистина вече сме приятели, за толкова кратко време
Което за пореден път засилва мнението ми, че макар да е доста готино да срещнеш човек, който ти отговаря и с когото можеш да имаш връзка, без да се налага да се променяте кой знае колко и да се правят сериозни компромиси, вероятността това да се случи е изключително малка и затова ще продължавам да се боря нещата да станат такива, каквито искам, вместо просто да разчитам да се окажа късметлия.
Най-забавното е, че стигнах само до 87 и сякаш съм забравил почти всичко
Следващите два концерта ще са на 4 км, което ме радва доста
Освен това имаше адски много разговори на тема Twin Peaks и БОБ и кой какво помни, а едно напълно непознато момиче дори се разплака
А пък от Пламена разбрах, че Fantomas (за непросветените - една от групите на Майк Патън) имат песен ‘Fire Walk With Me’
Което е изключително показателно, не мислите ли? Така де, P.S. If you are not God after all, I guess your name is Bob. Hi, Bob
Няма по-подходящ кошмар от него

Arual, tisiv ot ecalp ecin a si lleh

ruinitall — Mon, 07 Apr 2008 21:15:33 +0000

Am somewhat nervous about meeting a woman anywhere near or in the proximity of fire, given my past history.

Безброй дребни пожарчета. Иначе бях възпитано дете. Само един път изгубих контрол, а после позорно се скрих.

Пожарникари минават през кухнята ни. Вместо да ям печени картофи, треперя. Нямам нищо общо с това, което се случва на горния етаж, нито пък ме е страх, всичко е под контрол, просто то ще умре?

Най-вкусното нещо на света е картоф, изпечен на огън.

Или пък онзи път, когато с Андрю подпалихме някакъв отдавна изоставен Москвич. Не беше кой знае какво геройство, той дори не избухна, обаче в очите ни целият свят гореше.

А месец по-късно вече цялата гора се оказа в пламъци. The sun came through the leaves and lit them up like it was on fire. Или поне така си мислехме, после тя побягна, но не към водата, а в противоположната посока, пет минути по-късно я настигнах, защото вече залиташе от пушека в дробовете й. Докога този образ ще е в главата ми?

И какво остава? Огън, към когото тичам, и дим, от който бягам. Разни хора, които мислят, че с правилата и ограниченията, които си поставям, всъщност се лишавам от пламъка си… Глупаци. Събирам сили, за да мога да съм равностоен участник. Последния път, макар и силен, все пак бях далеч от това, което се оказа нужно. И го знаех, още тогава. Също така знам какво мога сега.

It is difficult to describe the feeling that comes over an individual when he discovers that his girlfriend is an arsonist. Което ме навежда на мисълта, че с годините все пак малко хора искат да горят, напротив, насочват всички усилия към създаването на обикновен комфорт. Не искам да съм просто щастлив. Някой друг?

Изглежда пак не ми се пише, затова отново следва тишина; докато не се намери кой да я наруши, ще си чета книжки.

PS. There is also some of that good old “fuck you, i hope you die!” aggression I know a lot of you love and miss from us.

Трябва ми емотиконка *frantic fever*, за да изразя търпението, с което очаквам албума. Мда.

ППП. Записите на Дейл Купър съм ги преглеждал много пъти, а дневника на Лора съм чел само веднъж. Ок,

Dear Diary,

I know who he is. I know exactly who and what BOB is, and I have to tell everyone. I have to tell someone and make them believe.
Someone has torn pages out of my diary, pages that help me realize maybe . . . pages with my poems, pages of writing, private pages.
I’m so afraid of death.
I’m so afraid that no one will believe me until after I have taken the seat that I fear has been saved for me in the darkness. Please don’t hate me. I never meant to see the small hills and the fire. I never meant to see him or let him in.
Please, Diary, help me explain to everyone that I did not want what I have become. I did not want to have certain memories and realizations of him. I only did what any of us can do, in any situation. . . . My very best.

Love, Laura

P.S. I’m giving you to Harold for safekeeping. I hope I see you again. I can’t stay sober anymore. I just can’t. I have to be numb.

Caroline saw it.

ruinitall — Sun, 30 Mar 2008 05:15:42 +0000

Тук известно време ще пустее. Ако общуваш с мен, но не разбереш идеята на по-долните редове, няма смисъл да си губиш времето. Кой ми каза, че било заприличало на Алиса?

За негативно настроените - ок. За част от позитивните - ок. Но всички! Абсолютно всички, до един. И все още ми благодарят за неща от рода на “опита да разбереш”. С удоволствие бих се занимавал цял живот с това, но няма ефект, ако не съм част от живота им, а с това уравнението става прекалено сложно. Затова попитах човека, който познава буквално целия град, дали има някой, който да е щастлив не просто на моменти. “Сигурен съм, че има, но нещо не мога да се сетя.” Ок.

И някак си… Щом дори и при момичетата любимата тема за това колко добре би ни се отразило да започнем да избиваме който падне вече е водеща… Многозначителните многоточия са много важни.

Няма точно аз да съм позитивният пък. Стига ми просто да опитвам да помня, че понякога успявам да помогна на нещата да се развият по приемлив начин. Не мога да бъда някакъв символ на надеждата им, макар и както винаги без да се усещам да опитвам, често дори и когато става въпрос за хора, които въобще и не искат да чуят. ‘So do me a favour and ask if you need some help.’ She said, ‘Do me a favour and stop flattering yourself.’ Все пак предложението си остава в сила, макар да съм по-подходящ за паметник на пълната противоположност. Те пък твърдят, че съм бил силен. Каква сила, най-малкото начинът, по който комуникирам с почти всички, е все така сбъркан… Осъзнавате ли колко много съм започнал да дрънкам? Мрънкането е лигавене, то е период и минава, а и на някои е дори смешно, но безкрайното разясняване на всичко винаги е лош симптом.

Искам тази седмица просто да работя, да тичам, да чета, да отида през уикенда на Седемте рилски езера, а ако все пак се налага да общувам с някого, бих желал да е с приблизително четири от the restless souls. Май всъщност пет, но тя през повечето време е прекалено заета да (не) й е зле, мисля. Разбира се, най-вероятно греша, не я познавам. И все пак сигурно това предизвиква интереса ми, комбинирано с формите, които димът приема по снимките.

Ето и малко ненужни поводи за размисъл:

- Не очаквах да пусне Епилога

- Защо още не съм си свалил “вип” лентичката от ръката?

- Как може точно днес, след десетина часа, точно Die Young да имат концерт в София?

- Мари-Ан-Ейприл-Енди-Лена-Керълайн-Рубин-Одри-Ани. Коя, по дяволите, е моята Рубин? Или още не се е появила?

- Докога ще продължавам да пиша блогове рано сутрин, преди лягане?

- She loves him, she loves him not. She is not dead, but her love is. Caroline, Carol, Kha, K, ?

cruel melodies

ruinitall — Fri, 28 Mar 2008 12:22:34 +0000

Това беше за форум, но се усетих, ча там всъщност съм написал блог. А и не намерих откъде се пуска нова тема. :(

Та такааа…

Кой как прослуша пънк/хардкор/ска?

Някъде преди много години бях, каква изненада, стандартното за тогава хлапе, което слуша главно класически рок и метъл с няколко изключения от рода на The Offspring.

После един съученик на брат ми му даде The Exploited. Съмнявам се, че той въобще пусна касетата, но пък аз… В момента, в който се усетих какво имат предвид със ‘Said Maggie One Day’, осъзнах, че нещо е различно. Не само, че не бях чувал група с политически послания (което, за тогавашните ми 11-12 години не е било нещо странно, но все пак поради простата причина, че баща ми е политолог, се интересувах от подобни теми) - не можех да си представя, че ще бъдат толкова безсрамно крайни. В резултат сериозно зациклих.

След това за известно време нови подобни групи не търсех, главно поради липсата на хора с подобен вкус, предполагам. Слушах доста Контрол и Уикеда (едните тъкмо се бяха разпаднали окончателно, а другите тъкмо се бяха появили), но дотам. Все пак да отбележа, че все още съм на мнение, че това са две от най-най-най-стойностните български групи, без да се поставят стилови ограничения.

И така до момента, в който попаднах на “Точка на пречупване”. Не знам кой го водеше, тогава имената нищо не ми говореха, но като нищо е бил Чико. Не че помня как е звучал гласът на водещия тогава, просто форматът и атмосферата на Panic Attack сега са подобни. Както и да е, това доведе до Agnostic Front, Last Hope, дори групи от рода на Catch 22. И най-накрая - Suicidal Tendencies, които заслушах сериозно. Като по поръчка последва първият им концерт в София, след който пък не можех да повярвам, че разни хора от публиката се качват на сцената. Чувството за свобода, макар и траяло само няколко часа, не се забравя.

По принцип май не съм препращал към други блогове, но днес се чувствам длъжен. Не, въобще няма значение, че вече е научно доказано. Ако ще и обратното да кажат, малко щеше да ме вълнува. Нито пък ме интересува дали е здравословно или не. Адски е простичко - физическите натоварвания доставят удоволствие, колкото повече, толкова повече. Това първо. Второ - всяко нещо, което прави човек, е далеч по-приятно, ако си във форма, дори и ако по принцип се отразяват зле, но поради някаква причина все пак продължаваме да ги правим. И трето - трето май няма.

ПП. Причината момичетата да не се интересуват от футбол е, че в противен случай при всеки спор бихме могли просто да им кажем “Е, за сметка на това Боро май пак ще изпаднат там, където им е мястото.” Никой не ми следи мисълта, нали?

ППП. Тържествено обещавам, че ако вземат точки на Челси веднага ще си кача предостатъчно Clash и Ramones на плейъра.

ПППП. Броят на новите бъгове увеличава количеството грешки в блога ми. Срам.

either way, either way

ruinitall — Wed, 26 Mar 2008 20:41:55 +0000

Имаме си готино куче в двора.

Поправка.

Имаме си двор. Фукам се.

20:29:07: дали не съм най-нефотогеничният човек на земята?
20:32:51: сега като се замисля, не само аз съм ухилен идиот
20:33:40: и ако разликата между различните ми степени на идиотщина се доближава поне малко до нейната, значи съм изглеждал прилично
20:33:42: “mom4eto s piercing-a be6e dosta simpati4no”
20:33:55: както и да е
20:34:14: тези от рд-то на емо вече ще са тежки :)
20:34:27: Ние много ли се снимахме?
20:37:47: еми поне няколко ще има
20:38:03: аз би трябвало да имам с теб, с емо, с дългия и с жокера
20:38:09: което си е повече от достатъчно
20:38:13: дано ги е изтрила :)

За оправдание мога да кажа, че секунда преди да ни снимат се борехме за живота и бирата си.

Най-важното е, че ми пристигна тениската с…

… и сега трябва някак да се сдържа да не я нося всеки ден.

ПП. Тъкмо се чудех дали да си платя акаунта, и се оказа, че мога да прибавя към

And all I needed was a hug and a little bit of love.

ППП. Втора поредна вечер опитвам да спя на музика. Не се получава. Не мога да си обясня защо. Може би клатенето на глава в ритъм има нещо общо с проблема.

the smile she loves the most

ruinitall — Tue, 25 Mar 2008 22:58:14 +0000

December 27, 3 A.M.

Mom told me another one of her dreams that she has been having. She said that she was alone on a field when thousands of birds filled the sky, blocking out all of the light. That’s when she always wakes up. Mom says we can see things in our dreams that we can’t see when we’re awake. I asked her what she thought the dream meant but she just smiled and said it was nothing . . . I’m glad I have the recorder and someone I can always talk to.

I have never seen a dead person. I think I would like to, but not right now because I want to close my eyes and not think about being dead.

August 10, 6 P.M.

Marie returned from vacation today and I have noticed several changes. One, she seems to be smiling almost constantly. I attributed this to her being glad that she was home, but when I asked her she just laughed and started painting a big yellow flower on her forehead. I then told her that I had met Mr. Hoover and she said that I was an establishment pig and that my heart was rotten and that I would never achieve nirvana. I told her that was not true, but that I would have to check my scout manual to see if an Eagle Scout was required to have nirvana or not. She just laughed again and started painting another flower on her face. I have since looked up nirvana and this is what it says: “A place or state of oblivion to care, pain, or external reality: a goal hoped for but apparently unattainable.” I am not sure what Marie saw in the Grand Tetons, but I believe she must have had a very powerful experience.

December 18, 7 A.M.

Had asthma very bad last night. Mom was up most of the night with me, and now I feel very weak. Will not go to school today. Had a dream in the middle of the night that frightened me a great deal. A man who I have never seen was trying to break into my room. He kept calling my name and said that he wanted me. He then screamed, and after a moment it turned into a kind of roar as if he were some kind of animal. I told Mom about it and she said that she knew about “him,” and that she has the same dream, and that I must never let the man into my room. I don’t understand what it means. My chest hurts a great deal. I think I will go to sleep now. I am very tired.

February 14, 4 P.M.

Received a valentine today. A large drawing of Marie in her cheerleading uniform holding baby Jesus. Wasn’t sure what to think.

March 11, 4 P.M.

A new girl arrived at school today. She has long blond hair, and has just moved from somewhere in the Midwest, where there are lots of cows and corn. I was seated next to her in the meeting at school today. When it was over she stood, looked at me, and said, “Hello, my name is Anne.” She shook my hand, and I introduced myself as Ale when I stumbled on my tongue. She has blue eyes and long, perfect fingers except for a small scar on her little finger. I have not been able to think of anything else all day long but her, and have never met anyone like her, even Marie before she shaved her head.

May 12, 7 P.M.

Mom told me that I have been acting strangely and that she was worried about me. Decided that she is right and that I must take action to feel better. Have come up with several plans:

Plan A. Eat semipoisonous mushroom and write letter to Anne from deathbed. She then comes to my side. Her presence saves my life and she falls in love with me.
Plan B. Blow up her house while she is at school and we take them in as an act of kindness.
Plan C. Blow up Nancy Nordstrom’s house while she is in it.
Plan D. Forget Anne and devote myself to becoming a better scout and member of the community.

Each plan has merit, and risk. Though all, I believe, will be very satisfying in the end.

May 20, 9 P.M.

Blew up Nancy’s mailbox and feel much better. Believe I am now ready for the long climb to Eagle Scout and a responsible role in the community.

June 10, 6 P.M.

School has ended for the year. Anne is moving back to the Great Plains, where her father has bought a large feed store. Saw her in the bookstore where she was buying a Willa Cather book for Nancy. Do not believe I will ever see her again but will always remember the first time I saw her and the sound of the mailbox blowing up.

July 25, 3 P.M.

Killed an animal today. A crow. One clean shot as it circled overhead, searching for a road kill. Have never killed a living thing before, not counting insects. When it was hit it began to tumble as if it had been tripped. Then the tumbling stopped and it fell straight down like a wet shirt. The feeling at first was much the same as when I stopped the bleeding on the severed hand at the print shop. I ran to where it fell into the tall grass and picked it up. And then the feeling was gone. I do not know why I shot the bird. At the moment I squeezed the trigger it seemed that the only two things in the world were the crow and myself. And now there is just me.

November 1, 7 P.M.

Have felt for a while that something was wrong. Do not know what. Mom had another dream last night. She said that he almost got in the door. Dad has been very busy printing maps of the moon. I asked him about the dreams and he said it was something I probably understood better than he did. I don’t, and am worried. Mom says that everything is fine, but I know that she is not telling the truth.

November 15, 5 A.M.

St. Joseph’s Hospital. Mom went to bed early last night after dinner. She seemed fine, told me to finish my civics homework and then went upstairs.

May 25, 3 A.M.

Just awoke from a dream where I was visited by Mom. She was not the same as I remember her. She seemed to be younger, barely a woman. Her face was smooth and pale, her hair was long and fell onto her shoulders. She was trying to tell me something, but I was not able to hear her. She reached out, touched my hand, and then was gone.

I woke to find myself clutching a small gold ring in my hand. I do not know where it came from, and am sure it was not there when I went to sleep. I believe she was here, and at the same time I cannot believe it. These things do not happen, there is an explanation for this as there must be for everything. The ring is now locked in the drawer of my desk. Mom is dead, and it was only a dream. I will not believe this.

May 25, 7 A.M.

The ring fits on my small finger as if it was made for it.

July 4, 4 P.M.

Marie lies on the swimming float in her bathing suit, reading a waterproof Bible. Observed her for some time when she was swimming from underwater with my mask and snorkel. Very much wanted to grab her legs from below and pull her into the mud.

July 14, 11 P.M.

Received news today that Marie drowned this morning at Promised Land Lake. She apparently hit her head while diving off the swimming platform. She was alone at the time, so there was no one there to know she was in trouble. When they found her it was too late.

I do not believe in goodness in the world anymore. What is good either dies or is killed. I know that if I had been there, I could have saved her. I also know that does not matter and that wanting something to be different will not make it so. Marie is dead, and I feel empty and sad.

“Thanks for saving my sneakers” was the last thing I will ever hear her say.

“Sure thing” I said back to her.

I want to remember it having been better than that. I want to remember saying all the things I had never said and wanted to say to every person I had ever known. “Don’t forget your civics homework.”

“Thanks for saving my sneakers.”

*Moments of silence.*

Sure thing.

July 17, 10 P.M.

They buried Marie today in a bright silver coffin. There were large white clouds in the sky. She would have liked that.

July 20, 1 A.M.

Do not see the meaning of it.

August 2, 4 A.M.

Cannot sleep, cannot sleep, cannot sleep.

August 15, 3 A.M.

Talked with Dad for much of the night. Both agreed that change is needed, or I will lose my marbles. Dad always seems to find the right words. Told him that I feel very guilty because I was not in love with Marie and that she might be alive if I had been. He said that the only way love ever affected death was in making it more painful. We both sat for a very long time without saying a word. Then he told me that we all fail, and that we would again and again, and that was just the way it was.

A strange thing happened last night. I woke to find her ring back on my finger. That is where it will stay.

*Several seconds of silence.*

This is me, Dale Cooper.

***

… changes every hour

be afraid, be afraid, be very afraid

ruinitall — Sat, 22 Mar 2008 15:15:30 +0000

Даян,

знам, че отдавна не съм се обръщал към теб, но Боб за пореден път ще получи това, което иска. Аз, разбира се, си блъскам главата в стената по този повод, но отново влиянието, което имам върху събитията, е прекалено ограничено.

Едното е малко, тя може би ще се спаси, не знам. Гледам да съм до нея, но не съм значителна част от живота й, и по-добре, тъй като нося само болка, а тя си има достатъчно. Разбира се, всички знаем, че единствената надежда е в нейния избор, точно както при Лора, която предпочете да изгори сама, вместо с него. Само че се сещам за Кха и х-овете й… Боб знае, за разлика от теб, че, онази нощ е вторият най-ужасен спомен, който имам, макар да бяхме просто надрусани хлапета (въпреки че всъщност нищо не бях взимал). И все така е една от целите му, той не се отказва, никога, а след толкова години тя има прекалено голяма нужда да се остави на течението, поне за малко. Не знам дали притъпявам съвестта си, като си казвам, че ще се справи, че ще избере да продължи. Много неща не знам.

Поне поничките бяха много добри, особено тази с желе.

Даян, гледах Stardust. Безсрамно красив и увлекателен е. Не си губи времето, а започва от първата минута; някои от сцените буквално те оставят без дъх, например момента, когато Септимус се давеше… А най-подлото е, че използват любимите ми метафори. Та тя наистина светеше.

Възвръщам си формата и спринтът най-накрая е спринт, но определено ми трябва колело, не знам как ще издържа още десетина дни. Както и да е, батерията е почти изтощена, така че ако искам да мога да слушам музика, докато се прибирам, ще трябва да прекъсвам за днес.

ПП. Пак четох за митичния Поручик, който представи песента по следния начин: “Аз съм студент, свиря в една школа на пиано и пиша песнички, а тя е ученичка в руската гимназия. Красива любов, класическа… А учителка ми беше майката на композитора Асен Драгнев. Те се възхищават от нашата любов и схемата е такава: “Кукличко?” - “Да.” - “Сърдиш ли ми се?” - “Не.” - “Страх ли те е?” - “Ти не си лош.” и т.н. Уви, както се случва в живота, след това я изгубих и оттогава не мога да я видя. Няма ден, в който да не съм мислил за нея… Но успях, та я открих най-после! Най-жалкото в цялата история е, че след като я открих, след време тя ми каза: “Съжалявам, много ми е висока цената. Намери си приятелка от социализма.”"